Известен е като Лелинден

Църквата днес почита Свети преподобни Антоний Велики. Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село в  Среден Египет. Неговите родители били богати християни. Когато бил на 18 години, те починали. Младежът бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос казал да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми. Тогава Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески, а по-късно се заселил в една пещера – гробница, където прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.

Св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен "тържество на християнството".

Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.