Перспективите са с хоризонт 2030 година

Състоянието на сектор енергетиката в България с хоризонт 2030 г. обсъдиха на експертен форум, проведен в Свищов. Дискусията бе по инициатива на катедри „Финанси и кредит” и „Индустриален бизнес и предприемачество” към Стопанската академия „Д. А. Ценов”. Във форума взеха участие представители на БУЛАТОМ, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД, СУ „Климент Охридски”, консултанти и експерти по проекти в сектора. Актуалното състояние на енергийното потребление формира структура с водещ дял на нефта и нефтените продукти от 34.6%, електрическата енергия с 26.4%, възобновяемите източници и биогорива с 14.1%, природния газ – 13.9%, топлинната енергия – 6.8%, въглищата и твърдите горива с 3,8%. Невъзобновяемите отпадъци са с миноритарен дял от 0,4%. Крайното потребление по отрасли е разпределено между индустрията с дял от 28%, транспорта с 34% и всичко останали, вкл. и домакинствата с 38%. Приносът на видовете централи в брутното производство на електрическа енергия по видове централи е ТЕЦ – 40%, АЕЦ – 35%, Топлофикационни ТЕЦ – 5%, Заводски ТЕЦ – 2%, Възобновяеми енергийни източници – 16% и ПАВЕЦ – 2%. На форума бе дадена оценка, че българската електроенергийна система е изключително зависима от въглищните централи и ядрената енергетика, в лицето на единствената към момента атомна централа в Козлодуй. Балансът в електроенергийната система и експортния капацитет на страната се дължат именно на функционирането на тези централи. Общественият интерес е в посока максимално продължаване на експлоатационните им срокове. За 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ това означава функциониране до края на 60-годишния им технологичен и експлоатационен срок през 2047 и 2051 година. Въглищните централи, като най-застрашени от европейската енергийна политика, се препоръчва да бъдат включени в механизмите за дерогация. В противен случай трупането на оперативни дефицити заради високите цени на въглеродните квоти ще продължи, а това ще даде негативен ефект не само върху тяхното финансово състояние, но и върху цените на енергията за бизнеса, домакинствата и публичния сектор. Изграждането на новата газова инфраструктура, посредством строителството на новите газови трасета, Газовият хъб „Балкан“ и интерконекторните връзки трябва гарантира както сигурността на газовите доставки, така и формира приходи от транзитни такси. Тези инвестиции имат своя икономическа целесъобразност и геополитическите ползи за България като важен „играч” на енергийната карта в Европа. На форума се постави и въпроса за възможностите за диверсификация на източниците на първичните енергоносители. Предизвикателствата пред енергетиката в България са както с външен, така и с вътрешен характер. Към тези с външен характер експертите причислиха общата европейска енергийна политика, насочена към т.нар. „зелена енергетика“. Тази политика не предоставя нужния времеви хоризонт за преход на държави като България, които са зависими от въглищната енергетика. Налагането на все по-строги изисквания по отношение на екологията и увеличаването цената на квотите за въглеродни емисии са основното предизвикателство, пред което са изправени въглищните централи. Европейските институции към началото на 2020 год. са силно рестриктивни към включването на ядрената енергия като най-чистия и нискоемисионен енергиен източник. Това налага преразглеждане на стратегически планове и механизми за финансиране, които в България следва прецизно да се отчитат. Вътрешните предизвикателства се влияят както от политиките на ЕС, така и от тези на национално равнище. Лошото финансово състояние на НЕК, натрупаните дефицити в енергийния сектор, липсата на стратегическа визия за бъдещето на енергетиката с хоризонт 2030 г. са само част от наболелите въпроси, които България непременно трябва да реши. Енергетиката е инертна система, която не може да бъде променяна от днес за утре, затова сред актуалните приоритети следва да бъдат както осигуряването на енергийния баланс, така и разширяването на експортния капацитет. Последното може да донесе стратегически дивиденти не само в икономически, но и в политически план, с оглед развитието на електропреносната инфраструктура и междусистемната свързаност между отделните държави в региона. Отчетено бе, че новата енергийна политика на еврокомисията начело с г-жа Урсула фон дер Лайен за нискоемисионни производства е предизвикателство, но и възможност пред енергийния сектор в България. Позитивните сценарийни прогнози на БАН за АЕЦ „Белене” вече имат нови аргументи в подкрепа на проекта. Цялостният извод от форума е, че с хоризонт 2030 година страната ни ще има нужда от нови алтернативни нови базови мощности в диапазона 1500 – 2500 мегавата, които да заместят очакваното извеждане от системата на мощности със значителни емисионни тежести. Сред тях, с висока степен на готовност се оценяват площадките в Козлодуй и Белене, както и възможностите за конверсия на налични мощности от въглища на газ с оглед новите инвестиции в газопреносната мрежа и достъпа до източници от нови доставчици. Експертите подчертаха, че е налице силна потребност от нови кадри с висше образование в сектор енергетика. При анализ на дадени през 2010 г. от БСК прогнози за сектора с хоризонт 2020 год. бе потвърдено сбъдване на очакването за нулев прираст на търсенето на електроенергия и съществено повишаване на разходите на въглищните централи за разрешителни за емисии. На форума се даде препоръка новите инвестиции в транспортна инфраструктура да предвиждат и изграждане на зарядни станции за навлизащите с ускорени темпове електромобили.