Единственият човешки контакт, който младият мъж осъществява, е със социалната работничка

Петър остава обездвижен, без роднини и без нито един човек до себе си.
Единственият човешки контакт, който Петър осъществява, е с назначената му социална работничка, която го обслужва по три часа на ден. През останалото време Петър е прикован за леглото си и е изолиран от света, но с неспирната надежда, че някога някъде, някой ще му помогне и той ще има възможност да изпълни единствената си мечта – да проходи отново...
В чуждестранна клиника предлагат на Петър трансплантация на стволови клетки, които да възстановят сетивността в крайниците му и след множество физиотерапии и раздвижвания, дават огромни шансове отново да проходи.
Нужната сума за лечението е 80 000 лева, които той не може да събере, защото си няма никого на този свят, който да му помогне.
Когато тази история достига до негови познати, те решават да забравят  всички тия дребни проблеми в ежедневието ни, на които обръщаме прекалено много внимание и да погледнат малките неща, които реално ни правят щастливи!
Количеството щастие за всеки е различно и докато нас би ни направило щастливи нещо материално, то неговото единствено и най-голямо щастие ще е отново да стъпи на краката си!

12 тежки години по-късно, едни млади хора полагат усилия, за да помогнат на Петър да сбъдне мечтата си. В банковата му сметка и за кратък период от време в нея постъпиха вече близо 60 000 лева. Остават още 22 000 лева, за да може Петър да осъществи своето лечение!
Нужни са идеи по какъв начин да се съберат средствата.

Можете да помогнете на: https://bg.helpkarma.com/campaign/da-pomognem-na-petar-da-prohodi-otnovo-166?fbclid=IwAR0u3al9pe_1y07xBCBRtRzeE19WaWztp8dpCXIPsPsGYw8eOWLGy3sR_aE