Църквата почита Свети четиридесет мъченици - velikotarnovo.utre.bg

Църквата почита Свети четиридесет мъченици

09 март 2020, 08:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    архив

Днес може да се свалят мартениците

Имената на Св. 40 мчци пострадали в Севастия са: Кирион, Кандид, Домен, Исихий, Ираклий, Смарагд, Евноик, Уалент(Валент), Вивиан, Клавдий, Приска, Теодул, Евтихий, Иоан, Ксантий, Илиан, Сисиний, Ангий, Аетий, Флавий, Акакий, Екдикий(Екдикт), Лисимах, Александър, Илий, Горгоний, Теофил, Дометиан, Гай, Леонтий, Атанасий, Кирил, Сакердон, Николай, Уалерий (Валерий), Филиктимон, Севериан, Худион, Мелиот и Аглаий. Мчк Исихий. Мчк Урпасиан. Мчк Кесарий, брат на свет. Григорий Богослов. Прав. Тарасий. Св. мчк Исихий Доростолски.
Църквата е посветила този празник на 40 войници, арменци по произход от град Севастия, които изповядвали християнската вяра и загинали за нея. Към нея народът е прибавил и празнуване на „Баба Шарка” – Сипаницата.
На този ден окичват плодните дръвчета с мартеници.
Евангелската легенда за 40-те войници е следната:
Докато служели, във войската дошла заповед всички да принесат жертва на езическите богове. Войниците не се съгласили и били изправени пред военен съд, който три пъти подред им предлагал да изпълнят императорската заповед, да не превръщат обичта в омраза.
Като не ги склонили, на третата нощ ги хвърлили голи в леденостуденото езеро, а на брега запалили гореща баня, надявайки се да ги пречупят. Само един от войниците не издържал, затичал се към банята, но паднал на прага и мъртъв. Тогава един от стражите хвърлил дрехите си и влязъл в езерото с думите: „Господи, и аз съм християнин и вярвам в тебе!
На другия ден – 9 март – ги осъдили на смърт: едни изгорили на клада, други обезглавили и останките им хвърлили в реката. На 40-ия ден от гибелта им, извадили костите им от реката и ги погребали.
Денят 9 март е забележителен и за българската история. В църквата „Св. Четиридесет мъченици” във В. Търново има колона с надпис, издялан от каменоделеца Драган. Известна е като Асеновата колона”.
На нея пише: „ В лето 1230 след Христа, аз, Иван Асен в Христа Бога Благоверен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асеня, направих от самото основание и с живопис украсих тази пречиста черква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които, в дванадесетата година от царуването ми, излязох на бой в Романия, разбих гръцката войска и заробих самия гръцки цар Тодора Комнина с всичките негови боляри...”



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета