Нужно е да се постави приоритет върху обучението на учителите в областта на цифровите умения

Научно проучване на отношението към извънредното положение, свързано с опасността от зараза с COVID-19 и въвеждането на електронното обучение (е-обучение) в образователните институции извършиха проф. д-р Даниела Тасевска и ас. д-р Иван Кирилов Иванов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Събирането на данните е извършено в периода 03.04. 2020 – 09.04. 2020 г., като изследваните (целевите) групи са ученици във възрастова група 9-12 клас, учители, студенти и университетски преподаватели.

Според изследването, анкетираните реагират достатъчно адаптивно, мотивирано и спокойно на кризисното въвеждане на електронното обучение, което е предпоставка и добра основа за разгръщане на неговия потенциал и възможности след преминаване на периода на извънредното положение. По пътя на анализа се установяват известни проблеми, които трябва да станат обект на по-специален интерес и внимание и да се трансформират в ресурс за развитие.

Цялостно се констатира нормално работно напрежение и стрес, като основно страдат познавателните психични процеси и тези, свързани с променения режим на хранене и спане. С най-отрицателни последици за емоционалното здраве са посочени: разконцентрираността (почти всеки 2-ри), проблемите със съня (между 20-25%) и промените в апетита (при около 50% е променен). Налице са проблеми, свързани с понижено настроение и негативни очаквания (при около 30%).  

Позитивен факт е липсата на цялостно объркване и усещане за безизходица, както и е налице усещането за контрол на ситуацията, което показва, че се използват добри личностови и екипни стратегии за справяне със стреса и натиска идващ от екстремната промяна в ситуацията.

Телесните симптоми (сърцебиене, главоболие, гадене, стягане в гърлото, болки в тялото и др.), свързани с повишено ниво на тревожност и вътрешно напрежение, са в нормални стойности, като средно между 5 и 15 % са посочили някои от тези симптоми. Екзистенциалните страхове, свързани с преживяване на уплаха, страх от смъртта и пристъпи на паника са в много ниски стойности (5-8%), което показва, че ситуацията на криза ангажира конкретното (оперативно) внимание и интерес на въвлечените в образованието хора.

От мотивационна гледна точка, хората в образованието не виждат промяната в генерален и стратегически план, а по-скоро я възприемат като индивидуална стратегия за усвояване на нови ресурси и възможности, като този факт повдига ентусиазма и духа им. Хипотезата е, че електронното образование се възприема позитивно по-скоро на индивидуално (личностово) ниво, а все още недостатъчно силно, като групов процес.

При близо 50% от изследваните лица от образователния сектор електронното обучение не се възприема като нова кауза или генерални очаквания към по-добро. Налице е проблем, свързан с усещането за контрол над времето (при 48%), както и вътрешната удовлетвореност (около 40%). Споделя се обаче по-общо мотивиращо чувство за ентусиазъм (40%), както и категорично се виждат позитиви, свързани със съоръжаване с нови образователни ресурси (70%), както и придобиване на нови знания и умения (66%).

Нагласата към електронното обучение, като цяло е позитивна, но е налице и известно объркване, най-вероятно заради екстремното въвеждане на процеса. Конкретно страда концентрацията, но позитивно се развиват способността за емпатия и намирането на индивидуален смисъл. Това поставя въпроса за трансфер на тези позитивни развития в по-изразена степен в учебния процес след отпадане на извънредното положение. Електронното обучение при над 50% от изследваните целеви групи  подобрява личните им качества като организираност, лична отговорност и смисъл, както и формира усещане за по-силно чувство на контрол (при над 70%)

В малките населени места има по-отчетливи промени в апетита и разконцентрираността, което отново предполага включване на по-системна и устойчива подкрепа от страна на помагащи професионалисти. Изследователите споделят като извод, че е нужно да се преразгледа времевата ангажираност в учебния процес, който в дигитална среда изисква мобилизиране на различни ресурси спрямо кабинетното учене и преподаване. Нужно е и да се постави приоритет върху обучението на учителите в областта на цифровите умения, защото именно те са основата за адекватен отговор на предизвикателствата на е-обучението и са гаранция, че модернизацията в българското образование е фактор за развитието на дигитални умения на обучаемите.

Необходимо е провеждане на специално изследване и изработване на система от подкрепящи мерки спрямо преподавателите от ВУЗ, които имат проблем със своята мотивационна готовност за преподаване в дигитална среда. Една от предварителните хипотези е, че силата на авторитета от личното присъствие на преподавателя в кабинета намалява, когато това се случва в дигитална среда. Необходимо е за някои от преподавателите в сферата на висшето образование да се предложат краткосрочни форми за повишаване на квалификацията за работа в дигитална среда.

Препоръчва се фокусиране и разработване на система от мерки, които да подкрепят интегрирането на дигиталния формат на учене в класическа обучителна среда, като се подпомогне придобитите индивидуални развития и ползи да се трансформират устойчиво в групов и организационен план. Пълният анализ на изследването ще бъде представен в отделна книга през м. Септември 2020 година.