Радиационният облак достига България точно на 1 май

Рано сутринта на 26.04.1986 г., четвърти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира. Това причинява „най-голямата екологична катастрофа в човешката история“ според ООН.

Чернобил е инцидентът, който според специалистите в атомната индустрия, никога нямаше да се случи.

34 години по-късно, ядреният инцидент във Фукушима ни напомня, че рискът от друг Чернобил остава винаги, когато се използва ядрена енергия.
Точно преди 34 години атомните реактори на Чернобил, намиращи се в Украйна, експлодират. Близо 5 милиона души все още живеят в областите, смятани за замърсени. Освободената радиация е поне 100 пъти по-силна от радиацията, причинена от атомните бомби, пуснати в Нагасаки и Хирошима. Хората от най-близкия град Припят са евакуирани чак два дни след катастрофата. Дотогава много от тях вече са били облъчени с високи нива на радиация.

Аварията в Чернобил оставя необитаеми повече от 150 хил. кв. км около централата. Над 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Повечето жители на Припят научават за инцидента едва към обяд на 26 април, а дотогава, занимавайки се с всекидневните си задачи, радиацията се е разпространявала със скоростта на светлината, благодарение на вятъра. Цялото население на Припят – 47 500 души, напуска града още в деня на инцидента. Около 300 души се връщат в домовете си месец след експлозията. Зоната, където се заселват, се нарича "Зона на отчуждение" и в нея не се допускат външни лица.

Радиоактивен дъжд пада чак в Ирландия. Украйна, Беларус и Русия са най-засегнатите държави. Те получават 63% от замърсяването, причинено от Чернобил.

Сред животните, живеещи в радиус от 30 км. около Чернобил, има по-висока смъртност, повишена генетична мутация и по-ниска раждаемост. В замърсените области, Чернобил присъства във всички аспекти от живота на хората. Радиацията е в храната, която ядат, във водата и млякото, които пият, в училищата, в парковете, в детските площадки и в дървата, които те горят, за да се топлят.

Швеция е първата страна, която информира света за бедствието, тъй като украинското правителство решава да запази инцидента в тайна.

Облакът от Чернобил достига България точно на 1 май. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията. Българите обаче остават в пълно неведение за убийствения радиационен дъжд. Показателно за мълчанието на Живков по този случай е разказът за случилото се на тогавашния зам.-председател на Министерски съвет Григор Стоичков, който е председател на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствия и аварии. Той не само потвърждава липсата на реакция от страна на първия партиен и държавен ръководител, но и високомерното поведение на съветските власти, спестило информация за аварията на правителствено ниво.
"За аварията в чернобилската АЕЦ Министерски съвет не е получил официално съобщение от съветска страна, нито от съветското ръководство, както и от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков. Първото кратко неофициално съобщение за аварията ние получихме на 29 април 1986 г.", свидетелства Стоичков.

Сега дори можете да отидете на екскурзия в опасната 30-километрова зона около Чернобил. Туристически агенции организират обиколки в изоставения град Припят.

Припят е силно замърсен и ще остане изоставен, тъй като плутоният се нуждае от близо 24 000 години, за да намали само наполовина силата си.