Корените на празника Борисовден са още от Средновековието

На 2 май лето 907 приключва земния си път един от великите царе на България. Цар Борис І се отказва от светската суета и приема монашеството. При първото си оттегляне от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне старата вяра в бог Тангра. Това разгневило баща му и той наредил да ослепят собствения му син. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис І.

Слепият син бил заточен в крепост. Баща му заповядал пред портите да издигнат голям каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената утеха за слепеца. Хората виждали как Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име - Извора на слепия, а крепостта и селото - Владимирови. В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, разказва легендата. Поискал да го погребат под кръста, който баща му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце - символа на бог Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата разказва, че свещениците го попитали дали няма да е грешно, а той отговорил „Само времето може да отсъди!”.

Едно е сигурно - българският цар Борис І никога няма да бъде забравен! Синът му Владимир Расате също!
Оттогава всяка година на 2 май имен ден празнуват Борис, Боряна, Борислав, Борил.