Алфа Рисърч: Кризата не е променила доходите на 45% от българите - velikotarnovo.utre.bg

Алфа Рисърч: Кризата не е променила доходите на 45% от българите

03 май 2020, 13:56 | Мария Христова
  • Снимка:
    Алфа Рисърч

И гражданите, и бизнесът подкрепят мерките на социалното министерство

В периода 13-23 април Алфа Рисърч проведе първото комплексно паралелно проучване на граждани и бизнес, чиято цел е да събере обективна, надеждна и политематична информация за икономическото състояние на гражданите и стопанските субекти в България, за работния статус, доходи, нагласи и специфични проблеми пред отделните социални групи, да проследи доколко адекватни са предприетите от правителството и съответните министерства социални и икономически мерки, какви са бъдещите очаквания към тях и  възможните социално-икономически промени в следващите месеци.

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи. В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите. Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%). Сумарно погледнато, те формират онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си.

За 48% ситуацията е непроменена и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8 на сто са преминали изцяло към т.нар. хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, но като абсолютен брой става въпрос за около половин милион работещи, които постепенно преминават към изнесени работни места. Този процес, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже влияние върху преструктуриране на обичайни дейности през следващите години. Сумарно около две трети са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена, или с известна модификация. Те формират групата с относително най-стабилен икономически статус в досегашната криза.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители. При задълбочаване на ситуацията обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица.

Още в първите седмици на кризата, социалното министерство лансира поредица от мерки за граждани и работодатели. И гражданите, и бизнесът ги възприемат като социални мерки, насочени към подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се обществени групи в периода на криза. Респективно, реакцията към тези мерки на МТСП е положителна и отразява разбирането за солидарност и подпомагане на най-засегнатите в обществото.

 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета