Те са семпли и изчистени като форма, но със силно емоционално съдържание

Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в с. Видраре, софийско. Още като ученик, през 1937 г., той прави своята първа изложба с акварелни пейзажи в салона на Първа мъжка гимназия. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1942 г., в класа на професор Никола Ганушев.

Работи в областта на фигуралната композиция, портрета и пейзажа. Създава много рисунки и монотипии.

Найден Петков работи и като художник – постановчик на български игрални филми; автор е на плакати за филми. Бил е ректор на Художествената академия и неин доктор хонорис кауза. Верен на себе си той остава в страни от моди и идеологии, следвайки свой индивидуален път.

Антон Стайков - художник и историк на изкуството от онова време, казва за него "В тези социалистически времена той беше изцяло извън идеологията. Дори когато рисува илюстрации на някакви неща, които би трябвало да са идеологически натоварени, той ги разтоварва от тази идеология и успява да стига до символа, до знака, до човешкото и с това той влиза в едно поле с живописци, рисувачи от големите като Борис Ангелушев, като Тодор Панайотов, който е от неговото поколение. Те бяха така по-широко скроени хора".

Найден Петков умее да улови същественото с прости, но живописно осъзнати средства и бележи по неповторим начин развитието на българското изкуство. Той е от малкото български художници, чието творчество представлява напълно автономен свят. В него най-голяма част и най-много творческа енергия е посветена на пейзажа. Хора се срещат рядко в тези пейзажи и ако все пак ги има, те са без особено значение за художника, просто фигури и силуети, които служат за мащаб на някое пробождащо небето дърво.

Пейзажите на Найден Петков, са едни от най вълнуващите и значими творби в настоящата експозиция на ХГ "Борис Денев". Безспорен майстор на цвета, творбите му са пълни с много поетика и духовен финес, те са семпли и изчистени като форма, но със силно емоционално съдържание и дълбок поетичен заряд. Картини, които успяват да завладеят съзнанието на зрителя, и да се загнездят за дълго там. Картини които ти се ще да видиш отново и отново, откривайки всеки път по нещо ново и различно в тях, нещо което да те изуми, възхити,вдъхнови. Картини които не могат да бъдат подминати с безразличие, пред които няма как да останеш сляп и равнодушен. Пестелив в изразните средства, богат в цвета и емоциите, пейзажите на Найден Петков за разлика от много други автори от онова време, не остаряват. Изглеждат така сякаш са нарисувани вчера, толкова съвременно и модерно те звучат и днес, половин век след създаването им. В творбата "Угар", пейзажът е зареден с дълбок драматизъм, докато тиха меланхолия струи от "Ноктюрно". И двете картини са плод на дълго и внимателно изучаване на природата, на нейните променливи състояния и непредвидим характер.

Съвсем друго е, когато Найден Петков рисува портрети – едни от най-ярките в съвременното българско изкуство. "Портрет на възрожденско семейство" е част от постоянната експозиция на ХГ "Борис Денев". Тази мащабна творба е създадена през 1975 година. Притежаващ чувство за характер и психология, той съумява да улови същността на модела и да го изрази в творбите си. Моделите му в повечето случаи са представени фронтално, общуват директно със зрителя и образуват единно цяло с пространството. Художникът постига тази хармония благодарение на талантливото съчетаване на светлината и цветовете и на магнетичното си дарование на живописец.

Графиките на Найден Петков притежава същата енергия, която има и в живописта му. Многобройните рисунки, наричани от художника "пътни бележки", изпълнени върху хартия с акварел и темпера, с разредени маслени бои, въглен или креда, както и литографиите, представят по различен начин любимите му мотиви. Монохромността, присъща и на част от живописните му работи, е завладяваща в графичните листове. Заради многобройните нюанси на един и същи цвят, които моделират формата и й придават артистичност. В допълнение линията очертава движението на облаците и сенките, на контурите на лицата и фигурите, уловени сякаш с едно докосване на ръката.

Все още очароващ, вълнуващ и актуален, без никакво съмнение, Найден Петков има своето специално място в историята на българското изобразително изкуството, а творбите му са безценно богатство, и заслужена гордост за всяха художествена галерия у нас и по света.

Награждаван е многократно за творчеството си. Умира през 1989 година.

Подготвил материала:
Константин Райчев – екскурзовод в ХГ „Борис Денев“