Чудодейни мощи пазят Арбанаси от епидемии и бедствия - velikotarnovo.utre.bg

Чудодейни мощи пазят Арбанаси от епидемии и бедствия

16 май 2020, 10:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    РИМ

  • Снимка:
    РИМ

В средата на XIX в. развити структури в Търново поддържат светогорските манастири

Духовните връзки между Атонските манастири и българските църковни общини през Възраждането се осъществяват чрез дейността на християнските мисии. В средата на XIX в. развити структури в Търново поддържат светогорските манастири Зограф, Хилендар, Ивер и Великата лавра „Св. Атанасий”.
Любопитна информация за пренасянето на свети мощи и частица от Христовия кръст за арбанашките църкви откриваме в кореспонденцията на търновският първенец Георги поп Симеонов. Писмото е написано с черно мастило на старогръцки език, в духа на средновековната книжовна традиция „катаревуса” и е скрепено с печата на манастира Велика лавра „Св. Атанасий”.

С писмото от 15 декември 1853 г., епитропите на манастира Великата лавра проигумен Софроний и отец Софроний съобщават на първенците в село Арбанаси за пренасянето на свети мощи, като дар за арбанашките църкви. Настоятелството на светогорския манастир уведомява епархийският съвет в Търново, че ще пристигне делегация начело с проигумен Кирил и монаха Яков, които ще носят скъпоценен товар – костица от черепа на Василий Велики и кръст от дървото, на което е разпнат Христос. Чудодейните мощи да послужат на миряните в Арбанашката епархия за противодействие срещу чумата.
Документираният разказ, относно предстоящото събитие е изключително интересен и предизвиква редица въпроси. На първо място за какъв период от време Великата лавра предоставя тези чудодейни предмети за съхранение и поклонение в Арбанашката епархия? Конкретно за кои църкви става въпрос? Дали пренасянето на божията благодат в този момент е в резултат на конкретна заплаха от страшната и нелечима в онези времена болест или предпазна мярка срещу предстоящи болести? Свързана ли е тази акция с укрепването на престижа на Патриаршеската църква в Арбанаси и привличане на нови дарители?
Светите мощи са придружени от Атон до Арбанаси от проигумена Кирил – свещенослужител с висок духовен сан, като самия церемониален акт свидетелства за святост и достоверност на скъпоценния товар.
Пратениците на Великата лавра са настанени в метоха до църквата „Рождество Христово”, където отсядат при посещения в Арбанаси гръцките таксидиоти от Синайския манастир и манастирите на Йерусалим и Атон. Широкото разпространение на чудодейни предмети с лечебна сила по българските земи през XIX в. е факт и цели привличане на нови поклонници и набиране на финансови средства за издръжка на манастирите. Твърде вероятно е Великата лавра „Св. Атанасий” да предоставя на църквите в Арбанаси костица от нетленните мощи на Василий Велики и частица от Христовия кръст за неопределено време за молитви и поклонение. Местните първенци ги поръчват за да принесат божия благодат и противодействат на чумата в селището. Чрез молитвата християните получават духовно пречистване, но тук на преден план излиза физическото съприкосновение със светите предмети. Молителите се опитват да спечелят благоволението на светеца. Влизайки в практическо споразумение със страх и смирение, те откупуват спасение и здраве за себе си и всички близки.
В приписките към богослужебните книги от с. Арбанаси, датирани от втората половина на XIX в. са регистрирани две смъртоносни епидемии. Първата е чумната болест появила се през юни 1837 г., а втората е „голямата холера по всичката околия” от 1848 г. Светите мощи от манастира Великата лавра се излагат за поклонение за да предпазят населението от предстоящи бедствия и изградят защита срещу болестите. Тази инициатива е провокирана и от поредицата епидемии и стихийни бедствия – пожари, наводнения и земетресения, които съпътстват жителите на Арбанашката епархия през втората четвърт на XIX в.
Един от ранните проучватели на Арбанаси – Звезделин Цонев, посочва през 30-те години на XX в., че частица от Христовия кръст се съхранява в църквата „Рождество Христово”.

Изготвил :Доц. д-р Светла Атанасова, главен уредник в отдел „История на България XV-XIX в.” 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета