За световната слава на Горна Оряховица допринасят и Никола Петров и Атанас Буров

В празничната за Горна Оряховица седмица, реализираме съвместна инициатива между Историческия музей и Общината. Годината, в която честваме 150-та годишнина на града, посрещаме празника в нетрадиционна ситуация, затова с помощта на екипа на Музея, ще разкажем и покажем накратко за изминалите 15 десетилетия. Започнахме с приписката на поп Йонко Тревненски, указваща промяната в статута на селището и продължихме да следваме по пътя, по който започва да се развива градът. Днес ще проследим бурния икономически подем, който градът изживява след Освобождението.
 
НОВИЯТ ГРАД                                
След Освобождението градът изживява бурния икономически подем и още в първите две десетилетия се превръща в значим транспортен, административен, културен и стопански център. Бързо се променя ориенталският му облик  и се поставят основите на държавните и местни институции.
През 1899 г. се открива Гара Горна Оряховица-Калтинец – централната по ЖП трасето София-Варна и за няколко години забутаното околийско градче става важен транспортен възел по линиите София – Варна и Русе – Търново. Последиците са: бързо модернизиране и индустриализация, чужди капитали и европейската ориентация на града, на границата на двата века. Отварят врати 2 содолимонадени, 2 циглени, 5 тютюневи, 1 спиртна, 1 бонбонена и 1 бирена фабрика, а през 1912 г. е построена най-голямата за времето си Захарна фабрика на Балканския полуостров. През 1922 г. градът достига своя „звезден миг”, когато тук отваря палатите си Първият мострен панаир в България, прераснал в международен от 1925 до 1932 г. В него участват фирми от цяла Европа и САЩ, най-известните сред които (Круп, Сименс, Филипс, Форд, Фиат и др.) уреждат постоянни представителни павилиони, където излагат новостите на своето производство. За световната слава на Горна Оряховица през този период допринасят и двама от най-известните горнооряховчани – първият българин световен шампион по класическа борба Никола Петров (1873-1925) и банкерът и министър в седем правителства Атанас Буров (1875-1954). През 1925 г. започва своята дейност Аеропристанището (Летището), което прави града един от стратегическите транспортни центрове в България. Но това са и много драматични времена – приближават три войни и две национални катастрофи, през 1913 г. Горна Оряховица е в епицентъра на опустошително земетресение, последвано от незапомнен ураган. Разрушенията и загубите са неописуеми. Преживели разрухата, както и опустошението на Втората световна война горнооряховчани възраждат своя град – като феникс от пепелищата.