Сърцето ми е в камъка, казва големият творец

Панайот Димитров е един от емблематичните и неповторими личности във Велико Търново, скулптур със забележителен талант и човек с богата душeвност. Автор е на многобройни скулптури, направени от камък, мрамор и други материали, които се намират на централни места в града, а също и в страната. Той е добър човек, много даровит, скромен, но има също и забележително чувство за хумор и самоирония.

Панайот Димитров е роден на 29 юли 1934година в Сливен - града на хайдутите, магаретата, циганите и прочутия вятър. Детството му е обикновено, сиромашко, свързано с бедност и евакуации. Неговият свако е брат на Сирак Скитник. Със скромно увлечение към рисуването, но с голям хъс и късмет е приет в Художествената академия през 1952г. Следването му е свързано с оскъдица, но въпреки това успява да израсне духовно, повлиян от знанията и уменията на своите бележити преподаватели, с типично „възрожденско” уважение към техния труд.

През 1958г. завършва Академията в София специалност „Скулптура” при доцент Михаил Кац. Дипломната му работа е в духа на академичните изисквания, с представяне на фигурата като пропорции и детайл. Споровете за социалистическото изкуство и формализма му оказват влияние. Затова не е изненадващо и неговото поведение, като пристъпва някои правила, защитавайки личностното разбиране за идея и форма.

1961г. е повратна година за младия творец. С направената от него „Пиета” участва в първа Национална младежка изложба, което от своя страна повлиява при избора му на материал за скулптура, а именно – черния гранит. Той използва и дървото като материал, но именно камъка-използването на чука и длетото, прави връзката му със скулптурите още по-силна, наричайки ги „моите камъни”. До 1965г. живее и твори в Бургас като художник към Областно пристанищно управление, а после е учител по рисуване в „Учителски институт” - Бургас. Бил е близък приятел с бургаските поети Христо Фотев и Иван Пейчев, а в Академията му преподават Илия Бешков и Дечко Узунов.

През 1965г. Панайот Димитров печели място за асистент във ВТУ, факултет „Изобразителни изкуства”, специалност "Скулптура" и се премества да живее във Велико Търново. Бил е главен скулптур в Община Велико Търново. Стига до титлата "главен асистент", а впоследствие преминава на свободна практика. Определя се като „сливенския бургазлия, стареещ край река Янтра”.

Автор е на много паметници в страната, малки пластики, а също така на паркова и надгробна скулптура. Отдаден е на камъка, той е и любимия му материал, като казва за него: „Ох, това ми е болестта, Сърцето ми е в камъка. Това е най-естествения материал, твърд и податлив на добрина и на усет”.

Наричан е от художниците „Учителят” и „Маестрото”. Има в преподавателската си практика пет випуска, с около 5-6 човека. Връзката му със студентите/от последния му курс/ го изпълва с ентусиазъм при подготовката и провеждането на теоретична конференция за Микеланжело. На нея чете и основния доклад, писан прижеве от неговия преподавател Михаил Кац. През 1976г. прави изложба от студентски творби, нарушавайки статуквото, а именно правилото за студентската анонимност и анонсирането публично на бъдещи творци.

Първото ателие на Понката, както го наричат, има своя специфична атмосфера- инструменти, длета, чукове, каменни късове, на рафтовете -албуми с репродукции, книги и др. Тук често се отбиват негови колеги-Александър Терзиев, Янаки Манасиев, а също и студенти. Срещите му с Васил Стоилов прерастват в едно голямо приятелство.

През периода 1977-78г. заради дископатия Панайот Димитров става трудно подвижен и при него започват да идват приятели, колеги и студенти да го видят. От този момент срещите на ул. „Акация” 15 стават постоянна традиция, известни в гилдията като „Петъците при Понката”. В ателието идват арх. Теофил Теофилов, проф. Йордан Андреев, Янаки Манасиев, Ненко Маров, Благой Иванов, проф. Величко Минеков, Христо Харитонов и др. Срещите били в петък, като в началото ги отбелязват с тебеширени черти върху стара дъска- паникида, а после Понката започва да си води бележки от по-интересните срещи. Така повече от 40 години ателието се превръща в централно място за срещи, където се събират известни търновски интелектуалци - художници, историци, архитекти, актьори идр. В ателието се пази и песнопойка с повече от 220 песни на приятелите, дело на арх. Иван Чолков, включително има и химн на „ Петъка”. Историята на тези срещи е описана в книгата „Петъците или повик на духа”, има и заснет филм. Интересен е фактът, че от тези срещи на „Петъчниците” се раждат много инициативи и идеи за развитието на града като възстановяването на църквата „Св.40 мъченици”, поставянето на „вечния огън на паметника Майка българия” и др. Освен, че е майстор с чука и длетото, Панайот Димитров има и таланта да пише. Издадени са 3 книги, две от тях писани на ръка от него, съдържащи спомени, разсъждения, публицистика и др. Автор е на едни от най-известните паметници, превърнали се в емблема за града, а именно – скулптурата пред Съдебната палата, паметника на Бачо Киро в училището, чийто патрон е, направен от два вида риолит-брациговски и пещерски, паметника на Павел Бобеков. Олимпийския огън пред стадион „Ивайло” е от три части – постамент, колона и мраморен барабан, на който са изобразени фигури на атлети. Майстор е също и на чешми, направени по някакъв повод – такава има в с.Ново село, Търновско, свързана е с почитта към съратника на Васил левски – отец Матей-Миткалото/Моно Сеизмонов/. Автор е и на още една чешма на Боруна, до Художествената галерия „Борис Денев”, мраморна чешма в началото на „ Алеята на творците” и на част от плочите на бележити търновци като арх.Никола Николов, поета Радко Радков и др. В края на тази алея, по посока към университета е разположена голямата композиция „Златният век”. Тя се състои от три фигури – на граматик, архитект и иконописец. Пред музей „Възраждане и Учредително събрание” е плочата му, посветена на делото на учредителите и първите законотворци. На крепостта Царевец се намира пирамидата на Независимостта, а също има негова плоча пред църквата „Св. Никола. Трудно е да се изброят чешмите, които е направил, надгробията, които е издялал, както и многото паметници в Елена/ паметник на Хаджи Йордан Брадата и др./,паметника на Климент Охридски в Павликени, Дряново, Арбанаси, Лясковец и др.

Понката говори за камъка като за живо същество, като му приписва опредалени качества и черти. Любим му е карарския мрамор, с който е работил Микеланджело, а от България харесва тополовградският мрамор. Скулптурът е голям почитател именно на Микеланджело, като знае много добре историята на живота и творчеството му.

Централно място в Художествена галерия „Борис Денев” заемат скулптурите на Панайот Димитров - „Граматик”/1984г./, „Торс”, Дарителница/намираща се преди това на Царевец/, както и фигурата на „Григорий Цамблак”, направена от дърво. Статуята е монументална и строга като композиция, изобразяваща силната личност на автора на „Похвално слово за Евтимий”. Независимо от успехите си в работата с камъка, скулптурът обръща голямо внимание и на дървото, като му придава художническа чувственост и плам, постоянно преплита материята и сюжета.

Панайот Димитров организира самостоятелни изложби, а също взема участие в множество изложби в Италия, Гърция, САЩ и други страни. Негови творби са притежание на държавни галерии и музеи, частни сбирки и колекции в Италия, Германия, Русия, Словакия и др. Участва в симпозиуми с камък и дърво /България, Словакия/.

Носител е на шест национални награди по скулптура, златен медал от VI Българско изложение за АРТ иновации, на наградата „Велико Търново”, почетен гражданин на старата столица е. Получава орден „Св.св. Кирил и Методий” I степен. Член на Римската академия за модерно изкуство. Сега живее и твори във Велико Търново.

Подготвил материала: Магдалена Йорданова – екскурзовод в ХГ „Борис Денев“