Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите

В съботата преди Петдесетница православният свят отбелязва Черешова задушница. Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки. В България днешната задушница се нарича Черешова, защото черешите са най-популярният плод по това време на годината в страната ни.

Библейските текстове казват, че след Възнесението на Христос на небето вратите на Рая се затварят, а душите на умрелите могат да се възнесат в отвъдното отново на Черешова задушница, като техните живи близки трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва.

С действията си днес живите молят за опрощение за греховете на починалите си близки, за да могат те да намерят покой и да не се скитат на земята. Денят е отреден още и за прояви на милост и благотворителност.

Молитви за опрощение на този ден се четат във всички църкви. Нужно е и да се приготвят жито, хляб, да се вземе червено вино, както и от първите череши за годината, които да се раздадат между живите и да се оставят на гробовете.

Вярва се, че на Черешова задушница мъртвите първо посещават своя гроб и затова живите им роднини трябва занесат храна и вино на мястото. Днес гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга Дяволът, прелива се с червено вино или вода и се пали свещ.

Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.

Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.

Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза на Черешова Задушница. На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите.

Службите днес са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали.