Експозицията разказва за пътя на маслодайната роза от Анадола до малкото подбалканско градче

Мобилна изложба „Златният трън” на Исторически музей – Клисура гостува в Исторически музей – Горна Оряховица от 6 юли.
Изложбата разказва за пътя на маслодайната роза от Анадола до малкото подбалканско градче Клисура. Виждайки за пръв път растението, клисурци присмехулно го наричат „анадолския трън”. Когато след време анадолският трън избавя местните абаджии от разоряване, клисурци сменят името с по-достойно –„златния трън”. А младия гурбетчия, който пренася розата, наричат Шойлек т.е. благодетел.
Постепенно Клисура става водеща в розопроизводството. До Априлското въстание насажденията в града са около 3 хил. дка. Годишно се преработват над 600 хиляди килограма розов цвят. В един от докладите си за последствията от Априлското въстание Южин Скайлер казва, че годишната реколта от розово масло в Клисура е „около 140 фунта, или четвърт от всичкото производство на България“. Той допълва, че „това масло на Клисура особено се отличавало”. Явно е било така, след като цената му винаги е с няколко гроша по-висока от тази на маслото от околните селища. По-късно в  списание „Нива” от 1926 г. се прави интересно сравнение: „Както никой букет цветя не е съвършен и пълен без рози, така и никое от двете – карловското или казанлъшкото масло, не е изящно на глед и благоуханно на мирис, ако не съдържа почетна пропорция от  клисурското розово масло."
Какво прави клисурското гюлово масло уникално, какво са гюлпана и шачаче, как да си направите домашна помада от рози или пък прочутото сладко от рози, а защо не и гюловица, както и още много интересни факти и данни за розопроизводството можете да  научите от мобилната изложба на Исторически музей – Клисура „Златният трън”, която ще остане в Исторически музей – Горна Оряховица до края на месец август.