С героизъм и себеотрицание в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново се отличава Христо Попов Димитров

Година след драматичните събития от Априлското въстание е обявена Руско-турската освободителна война. На 7 юли /нов стил/ 1877 г. руската армия достига и освобождава старата българска столица. Мнозина нетърпеливи горнооряховчани отиват пеша до Търново, за да видят прославените руски войници и български опълченци. На 08 юли /нов стил/ 1877 г. радостта в Горна Оряховица е неописуема – градът посреща дълго чаканите освободители.
Горнооряховчани не остават настрана от патриотичен подем на българския народ, като 240 души от селищата на Горнооряховско се включват в Българското опълчение, за да допринесат за окончателното извоюване на българската свобода.
С голям героизъм и себеотрицание в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново се отличава опълченецът Христо Попов Димитров. Той е награден с най-високия руски военен орден „Георгиевский кръст”. През 1902 г. лично руският император Николай II му връчва „императорски дар”. Това е сребърна, позлатена отвътре чаша с вензела на императора и гравирано името на героя, поставена в специална кутия. Такива чаши получават само носители на ордена „Георгиевский кръст”.
С името на Горна Оряховица е свързана една героична светиня. Това е знамето, ушито от спасителка на града Елена Грънчарова и жените от женско дружество „Просвета“. В първите дни на свободата знамето е открито в търновския конак. След тържествена церемония лично генерал Гурко го връчва на ІV-та опълченска дружина. Така заедно със Самарското, Горнооряховското знаме поема към Шипка и Шейново, за да стане живата връзка между идеите и устрема на българските поборници и опълченци.