„Вие, Вашата партия и корен, сте царе на брътвенето и нищо-не-казването“, казва професорът в отворено писмо

Именитият проф. Сава Василев излезе с отворено писмо в социалните мрежи, адресирано до лидерката на БСП Корнелия Нинова. Публикуваме го без намеса и съкращения:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА

Уважаема г-жо Нинова! Наскоро от екрана на централните медии съобщихте, че ще внесете вот на недоверие на правителството от името на народа. Аз не съм член на ГЕРБ, не съм се афиширал с нито един документ като симпатизант, но винаги съм се опитвал да сложа на везната доброто и злото и да не казвам на черното бяло. И обратното... Бил съм и си оставам безпартиен. Не разбирам дори същността на тази субстанция, наречена Партия. Навремето големият български поет Борис Христов се питаше какво е това нещо, защото липсва в природата. В природата няма партии. Има хермафродитно устроени животни, но партии няма. Но това е друга тема. Така е тръгнал световният живот, щем-нещем – ще се съобразяваме… Та, исках да кажа, че дълбоко съм възмутен да говорите от мое име. Аз също съм част от този народ, но не съм ви делегирал правото да правите каквото и да било от мое име. Аз не съм ваш враг. Не съм антикомунист по рождение и нарочна направа. Ако нещо се е формирало спрямо вас – вината е на партията ви. Тя сама си отгледа стотици, хиляди, милиони врагове, смея да кажа още през годините на социализма. Нищо, че не говореха публично за чувствата си. Но знаеха, макар и недостатъчно, за това как сте избили цвета на българската интелигенция с помощта на т. нар. Народен съд. Няма да изброявам имена, защото, освен всеизвестните, заслужилите учени, художници, писатели, избивате със съд, без съд и присъда, и хиляди невинни и безименни! За тях кой да страда и да ви държи сметки!... Пиша това писмо, защото съм ВАШ СТИЛИСТИЧЕН ВРАГ. В буквалния и преносния смисъл. Май повече в буквалния… Вие, Вашата партия и корен, сте царе на брътвенето и нищо-не-казването. Потвърди го онзи ден и появата на г-н Станишев. Извивате я по килифаревски, дето има една приказка. Любими ваши гръмки и изпразнени от съдържание думи са „категорично“, „ясно“, „консенсус“, „дискусия“ и т.н. Все неща, обратни на онова, което долюбвате или зад които се криете. Моля Ви, не ги ползвайте! Както и думата демокрация – трудно се обръща в устите ви! Демагогствате и ругаете демагозите. Сегашният-ваш президент е вопиющ пример за това… Страшното е, че признавате само и единствено правотата на партията си. Винаги е било така! Ваше е авторското право над лозунга „Който не е с нас, е против нас!“. Той е с доволно стара дата, но продължавате да се ръководите от съдържанието му. Когато ви подават ръка за общи дела – отхвърляте я. Когато в Народното събрание толерантно се съгласят с ваши предложения и ви подкрепят – тръбите, че сте победили и са ви послушали, защото винаги сте прави… Не мога да ви простя обаче онова, което направихте с езика. Не от днес и вчера. Вече десетилетия. Вие убихте думите и смисъла, който носят. Нищо, че той е многозначен. Иначе казано, с един удар убивате много светове, побрани във вселената на думата. Такава е пролетарската литература, която, макар и маргинална, непрекъснато воюва с литературата от европейски вид между двете световни войни. Вие я наричате „буржоазна“, „капиталистическа“, „официозна“, дори „фашистка. Да не говорим за литературата след Девети септември и прословутия социалистически реализъм. Слава Богу, въпреки насилието и автоцензурата талантите побеждават и днес сме благодарни на плеада големи писатели и поети като Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Генчо Стоев, Васил Попов, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева, Петър Алипиев, Константин Павлов, Първан Стефанов, Борис Христов и много други. Всеки от тях, повече или по-малко, е пил от горчивата ви чаша. Дори най-приближението до влиятелните личности и институции. Но това беше ЛИТЕРАТУРА ВЪПРЕКИ МОДЕЛА, както бе писал преди време един мой преподавател и колега. Всичко при вас, в зоната на успеха, е ставало ВЪПРЕКИ. Но нека не обобщаваме, за да не обидим изключенията. Вие сигурно сте добра жена и човек, затова не желая да се почувствате лично засегната. Само че в политиката наистина е нужен стил, някои му викат „харизма“. При Вас тя силно се родее с манталитета и излъчването на партиен секретар на Заводски комитет на партия или ППО – да не ви превеждам, ама за другите – Първична партийна организация. Не се сърдете на опонентите си, ако, въпреки своя произход или образование, заради което ги обиждате, имат по-силно присъствие и владеят широката аудитория. Дали по рождение или по друга причина, успели са да преодолеят клишето. Да избягат от плаващите пясъци на политическия език, вдрехнат на социалистически миризми. И въобще на демагогското араламбене… Тази миризма ви преследва до днес. Ние знаем, че езикът, сиреч словото, стилът, са пряко отражение на мисленето, поведението и действията на човека. Нещо повече – на общността и партията! Не можете да избягате от миналото и от себе си. Нито колективно, нито индивидуално… Отклоних се, а просто исках да ви помоля да не говорите от името на народа. Това дразни. Не само мен. Пак е пример за лош стилистичен, ментално-партиен избор. Искрено ви пожелавам спокойствието на добра и грижовна въртокъщница. Не точно като Багряна и Дора Габе, за които един мой колега и съгражданин в годините на така наречения постмодернизъм бе добавил и друго, несподелимо тук и сега определение. Поклон пред жените, които могат да въртят много неща. При това без да са родени поетеси… Повярвайте, кухнята и домът са естествената територия на доброто. Те могат върнат в правия път дори една партийно обсебена дама, едно семейство, защо не цяла държава. Веднъж да си ги намери човек, сетне е лесно… И за него, и за другите!

Обичайно се подписвам само с име и фамилия, но този път ще си позволя част от подробностите, които ме съпътстват и идентифицират. За да компенсирам почти безуспешно нивото на моята неизвестност и Вашата публичност. (Апропо, внимавайте с последната дума, по-старите поколения са я ползвали по не дотам прилични поводи и личности! Бърза справка - книгата или филма "Търновската царица", което ви е по-лесно.)

Проф. дфн Сава Василев

Главен редактор на Алманах за литература, наука и изкуства „Света гора“ и в. „Литературен бюлетин“, Председател на Национално общество за литература и изкуства „Формула 5