Тя е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение

На 20 юли 1878 г. с указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия. Тя е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 7 май 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 22 юли 1878 г. със заповед №3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.

Също на 20 юли, но през 1891 г. на връх Бузлуджа е учредена Българската социалдемократическа партия. Това е политическата партия на работниците, изповядва идеите на социализма.
В периода 1889-1890 в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се създават първите социалистически дружинки. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружинки стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех.

На 20 юли с.г. на старопланинския връх Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия "социалистически преврат".

Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи - местни, окръжни и общи.

На сбирката, от името на севлиевската група, Сава Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружинките, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания - политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав.

С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 г. на III-ти конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен Велико Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП - издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда сп. "Ден", издавано от Янко Сакъзов

Първият български Закон за авторското право е приет на 20 юли 1921 г. Той е изключително подробен. Това е един от случаите, когато български закон е приет изцяло под външен натиск. В Ньойския мирен договор се предвижда задължението за България да се присъедини към Бернската конвенция за закрила на културни и художествени произведения, като преди това бъде приет закон за авторското право.

В този закон са направени две изменения - през 1936 и през 1939 г. Според първото изменение държавните, изборните и държавно-автономните учреждения придобиват авторски права върху произведения, резултат от дейността на служби или длъжностни лица в тези учреждения. Учрежденията могат свободно да се разпореждат със създадените произведения. Дължат само трудово възнаграждение. С изменението през 1939 г. е предвидено, че авторското право не може да бъде отстъпвано завинаги, както и че след изтичане на 30 години от смъртта на автора неговите права преминават върху творческите съюзи за срок от 20 години.