През 1996 г. Народното събрание приема Закон за националните символи и герба на България

На 25 юли 1946 г. правителството на Княжество България внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република. Проектозаконът е приет на следващия ден единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители.

Референдумът се провежда на 8 септември с.г. От 4 509 354 имащи право на глас граждани в него участват 4 132 007 (91,63%). 92,72% от гласувалите са за република, а 4,37% - за монархия. Така на 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.

Любопитен факт е, че с мотива, че с референдум не може да се променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. главният прокурор Иван Татарчев внася искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва да направи това.

1996 г. Народното събрание приема Закон за националните символи и герба на България.

Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Той представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита. Под щита е изписано със златни букви „Съединението прави силата”.

Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. Националното знаме е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу.

Националният химн на е песента „Мила Родино”. Химнът се основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина”, написани от Цветан Радославов през 1885 г. „Мила Родино” става национален химн на Народна Република България през 1964 г.