Тънкостите на каменната стълба показаха майстори в Етъра - velikotarnovo.utre.bg

Тънкостите на каменната стълба показаха майстори в Етъра

26 август 2020, 10:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    ЕМО Етъра

Когато имаш комбинацията от подпорна стена и каменни стъпала, които подхождат нагоре, добре е да са влезли в зида. Така структурата няма да мръдне никога. Майсторът на суха каменна зидария Христо Тоцев обучава група от участници в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“, която се реализира в музей „Етър“, съвместно със сдружение Мещра.  

Градежът, който се прави, е изцяло от природни материали. Николай Великов търси подходящи камъни, които да помогнат за изграждането на подпорната стена и на стълбата. Тъй като образователната програма се реализира на територията на „Етър“, течащата през музея река Сивек подпомага начинанието. Камъните обаче трябва да не са изгладени от водата, за да не се хлъзгат – това е едно от нещата, които Николай Великов научава от майстор Христо Тоцев.

Николай е от Горна Оряховица и е юрист. Образователната програма го привлича с възможността да усвои знания и умения, които да използва в закупен преди време имот. Досега строителството там е съвременно, споделя той, но е убеден, че това ще се промени с участието му в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура“.

И Маргарита Георгиева от Плевен има намерение да реализира на практика знанието, което ще придобие от участието си в програмата. Включва се за първа година.

„Какво ме водеше към решението да се включа в програмата? Притежаваме стари къщи и се оказва, че много неща човек трябва да си ги свърши сам. Няма строители, на които да разчита, когато става въпрос за традиционни техники от миналото. Привличат ме и Балкана, и прекрасното място „Етър“. Съзнавам, че е амбициозна да казвам, че ще участвам във възстановяването на старите постройки и градежи, но другото е да бъдат оставени да рухнат. Мисля, че никой не иска да бъде свързван с такова неща. Съпругът ми има къща от своя прадядо. В нея човек се чувства много по-добре отколкото в много съвременни постройки.“

Маргарита Георгиева е изпробвала да направи градеж, като този, на който се обучава заедно с други участници в образователната програма. Съзнава, че засега е „на първо стъпало“ (в начален етап от обучителния процес), но е убедена, че времето прекарано в музей „Етър“ ще помогне за усвояване на нови практически умения.

И строителството е игра, щом участват деца!

Симона Герчева е най-малкият участник в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която музей „Етър” и сдружение Мещра реализират на 7, 8 и 9 август. Шестгодишното момиченце е от София и се обучава в детския модул от програмата, докато родителите й са в една от групите за възрастни.

Не е трудно да се ориентира човек къде в музея децата се учат на традиционно строителство. Поведението на малчуганите е непринудено, а играта се превръща във важно средство за получаване на знания и умения. Разбира се на Симона на първо място й допада, че има други деца. Никой не ги ограничава, затова спокойно тъпчат с крака сместа от глина, вода и слама, ровят с ръце из нея и не мислят за изцапани дрехи. Течащата наблизо рекичка с чиста вода дава възможност, ако някой се пооплеска повече, да се измие.

Игнат Ченчев е от Варна и обича физическия труд. Решението да дойде с родителите си в музей „Етър” взема с помощта на баба си, която му разказва, че тук има много възможности да се научи да прави различни неща с ръцете си. Игнат споделя, че обича физическия труд. Дядо му има железарска работилница, където детето изработва някои от своите играчки. Игнат Ченчев смята да заснеме клип, за да покаже на дядо си как се справя по време на образователната програма.

Магдалена Каменова е от София и активно участва в подготовката на сместа за кирпич, от който да бъдат изработени тухлите. Вчера се включва с останалите деца в осигуряване на материалите за плет, а през втория ден от програмата за първи път тъче на стан.

Калина Аладжова е родена в Люксенбург. За две години живее с родителите и брат си, също участник в програмата, в Благоевград, но казва, че отново ще се върнат в Люксенбург. Калина смята, че това ще се случи, за да не забравят децата френски език. Тя също тъче на стан в Музейния детски център в „Етър”, участва в плетенето на плет и в изработването на глинени тухли.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета