Преди 142 г. в Търново учредяват комитет „Единство“

Мисия

29-08-2020, 08:00

Снимка:

архив

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

Малка плоча, закачена върху фасадата на Старата поща, напомня, че от Велико Търново реално започва подготовката за съединението на Княжество България и Източна Румелия и обединението на всички българи в разкъсаните ни земи.  Върху парче от мрамор е посочено, че на същото място някога е била къщата, в която е основан комитетът „Единство“.

Велики българи се включват в учредяването

Учредяването се случва на 29 август 1878 година. В същата къща, над чиито основи днес се издига Старата поща, се събират много от най-дейните родолюбци в страната. Сред учредителите се открояват имената на участниците в Славянското благотворително дружество - Любен Каравелов, архимандрит Стефан Хаджирадков, д-р Стамат Антонов, Стефан Стамболов, Методий Кусев, Жоржо Момчев, Георги Живков, Ангел Попов, Димитър П. Иванов, Никола Икономов, Христо Караминков, Пандели Аврамов, Петър Цоков, Петър П. Димов, Атанас Андреев, Сава Фичев, Георги Попиванов, д-р К. Абаджиев, Н. Смилов, Атанас Бабев, Михаил Сарафов, Георги Златарски, Георги Киселов, д-р Д. Сарафов, Иван Кавалджиев, Цани Гинчев, Т. Василев, Н. Лазаров, Н. Момчев, Панайот Хаджирадков.

Разширение на дейността

На 29 август е утвърдено и ръководство на комитета. За почетен председател е избран архимандрид Стефан, а за председател Стамат Антонов. Цани Гинчев става подпредседател, а за секретари са избрани бъдещият премиер на България Стефан Стамболов, Димитър П. Иванов и Никола Лазаров. След няколко дни са написани писма, адресирани до патриотите в Елена, Русчук, Габрово и Варна. На следващото заседание, което се провежда на 9 септември, пристигат хора от Елена, Берово, Дряново, Трявна, Габрово, Омуртаг, Ловеч и Севлиево. Те са поканени да се включат в комитета „Единство“ и да създадат клонове в своите населени места. В този разширен състав са изслушани Уставът и допълнителните обяснения на Стефан Стамболов и Димитър П. Иванов:

„Всички представители одобриха началата и целта на комитета, признаха нуждата за работене и се задължиха като се върнат всякой на местата си, да съставят подобни комитети, като водят от Устава на Търновския комитет, от когото взеха и препис“, са думите които прозвучават на събранието.

Свещени цели

Целите на Комитет "Единство" са насочени към освобождаване на Македония и старопрестолният град да оглави борбата за целокупност на българските земи. Приканват останалите градове да събират средства и да издирват хора, готови да тръгнат по нелегалните пътища на съпротивата. От цялата запазена документация ясно проличава динамичната и активна дейност, която развива Комитет "Единство". Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Наришкин, Георги Живков и останалите дейни и ентусиазирани членове намират израз в организираното през есента на 1878 година Кресненско-Разложко въстание, потушено по-късно през 1879 година. Това е един от най-първите опити да се институционализира общонародният порив за целокупна България. Тези подробности за Комитет „Единство“ са записани подробно от Иван Радев в книгата му "История на Велико Търново XVIII – XIX век".

Единството днес

Историята е история, но настоящето е друга тема, а реалността е различна. Днес малцина знаят, че именно във Велико Търново е проведено първото заседание на „Единство“. Малката плоча, която напомня за великото събитие, днес е върху фасадата на Старата поща, „прилично“ украсена от неизвестни вандали. И сякаш днешната действителност ни отдалечава мълчаливо от мечтаното българско единство, дори във време на криза, когато всички по географските ни ширини би следвало да са малко по-възвишени в делата, а и в мислите си. Затова девизът на „Единство“ днес звучи малко архаично, но и поучително: „Единство на всичките българи и улучшението на тяхното днешно положение“.



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)