На 8 септември 1964 г. с указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България е утвърден националния химн „Мила Родино”. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино” за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино” става национален химн. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов. Мотивът „Горда Стара планина”, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино” - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.