На 16 септември имен ден празнуват всички, които носят името Людмила и Людмил (името е от славянски произход и означава „любим на народа“ или „който обича хората“). Света Людмила (около 860 – 15 септември 921) е светица и мъченица, почитана от Източноправославната и от Римокатолическата църква.

Тя е първата чешка светица. Благодарение на родствените връзки тя може да бъде наречена прамайка не само на чешките крале, но и на по-голямата част от чешките кралици.

По нейно време се полагат основите на християнизацията на чешките земи и на властта на династията, основана от потомците на легендарния орач Пршемисъл.

За произхода на света Людмила има две легенди, но е трудно да спрецени коя е по-достоверна.

Според Кристиановата легенда тя е родена в Мелник (днес в Средночешкия край). Градът е разположен на 35 км северно от Прага, на десния бряг на река Лабе (Елба) срещу мястото, където в нея се влива символът на чешките земи – река Вълтава.

Както разказва Кристиановата легенда, Людмила е дъщеря на Славибор, княз на славянското племе пшовани (тяхната крепост Пшов е била на мястото, където днес е замъкът в Мелник). Според средновековните жития на светицата майка й носела името Лидослава. Другата легенда е старобългарска (на чешки всичко с прилагателното „старобългарски“ се превежда като „старославянски„).

Според тази легенда Людмила произхождала от сръбските земи, в ранната си младост била възпитана като езичничка и принасяла жертви на славянските божества.

По това време родът Пршемисловци – чийто представител княз Борживой е първият исторически засвидетелстван чешки владетел и същевременно първият християнски владетел на Чехия – не е единственият виден род в чешките земи.

Вероятно благодарение на подкрепата на князете на Велика Моравия, но най-вече чрез постепенно изграждане на властови позиции те си извоюват привилегировано положение.

Пршемисловците владеят ключово разположените средночешки територии. Освен тях на територията на Чехия има още само два документирани властови центъра – в Южна и в Западна Чехия.

Изглежда, обаче, че постепенното елиминиране на княжеските родове в Чехия не протича само с насилствени методи. Голяма роля тук играе политиката на браковете и пример за това е бракът на Людмила.

През 874 или 875 г. тя бива омъжена (на 14 или 15-годишна възраст) за княз Борживой. За 14-15 години брак Людмила ражда най-малко 6 деца – трима синове и три дъщери (може да е имало и други, починали в ранна детска възраст, но в източниците няма подобни сведения). Известни са само двама от синовете – Спитихнев (875-915) и Вратислав (около 888 – 921).

През живота на Людмила се разиграват повратни събития, които оказват съществено влияние върху възникването на чешката държавност. Едно от тези ключови събития е приемането на християнството. Съпругът на Людмила, княз Борживой, довежда от Моравия старобългарски мисионери начело със свещеника Кайх. Легендите обаче твърдят, че той е приел кръщението от ръцете на самия свети Методий.

Според легендите свети Методий кръстил малко по-късно и Людмила. Макар че датата на покръстването е спорна (за най-вероятна се приема 883 г.), благодарение на този акт Борживой безспорно става първият християнски владетел на чешкото княжество.

Едно от малкото документирани събития от неговия живот е, че е наредил да се построи първата християнска черква в чешките земи – ротондата „Свети Климент“ в Леви Храдец.

Стремежът на Борживой и Людмила да покръстят Чехия отначало среща враждебно отношение, езичниците дори ги изгонват от страната. След известно време княжеската двойка се завръща и управлява няколко години, а след това се оттегля в крепостта Тетин, близо до град Бероун.

След смъртта на Борживой (между 888 и 889 г.) след кратко регентство на великоморавския княз Сватоплук на престола се възкачва Спитихнев. Той умира през 915 г. Наследява го брат му Вратислав І. Когато той умира през 921 г., неговият син Вацлав, тогава на 8 години, става следващият владетел на Чехия.

Людмила взема дейно участие във възпитанието на внуците си Вацлав и Болеслав (по-късно княз Болеслав І).

Снахата на Людмила – Драхомира, ревнува поради това, че свекърва й има голямо влияние върху децата й и особено върху бъдещия княз Вацлав. Враждебните отношения между двете регентки имат и политическа основа. Драхомира се стреми към по-тесен съюз със Саксония, което представлява заплаха за независимостта на чешкото княжество, докато Людмила държи на съюза с Бавария, при който такава перспектива няма.

Според Кристиановата легенда Драхомира наема двама войници – Туна и Гомон (вероятно викинги) да убият Людмила в Тетин. В житието на светицата се разказва, че убийците й я удушили със собствения й воал в нощта на 15 срещу 16 септември 921 година.