През 1854 г. Георги Раковски разпуска четата си поради оттеглянето на руската армия от Балканите по време на Кримската война и предвид настъпващата есен.

Започват заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив.

Княз Александър I заминава за Букурещ през 1879 г., на своето първо официално посещение в чужбина. 

През 1912 г. започва формирането на 16 наши пехотни полкове. Започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на Александър Протогеров и Петър Дървингов, ръководени от Щаб на партизанските отряди. Партизанските отряди ще бъдат изпратени в тила на Турската армия. На партизанските отряди са отпуснати 60 000 лева от щаба на войската и е издадено предписание за получаване на 600 пушки от Софийския артилерийски арсенал.

През 1918 г. започва атаката на съглашенците срещу позициите на 9 Плевенска пехотна дивизия при Дойран.Срещу една българската дивизия са хвърлени 4 пехотни дивизии на противника с 260 оръдия и над 300 картечници.

Започва настъплението на войските на Съглашението при връх Добро поле. Фронтът е пробит от многобройните противникови части.Срещу 2 Тракийска и 3 балканска дивизия настъпва Втора сръбска армия и две френски дивизии.

В контраатаката на връх Калатепе край Дойран загива капитан Никола Константинов, доцент по математика в СУ, командир на 16 рота от 17 Доростолски полк. Капитан Константинов лично води войниците си в ръкопашната схватка.

През 1944 г. е обявено военно положение в България. Решението е взето на 8 септември 1944 г. от кабинета на Константин Муравиев.