В четвъртък, 22 октомври 2020 г. от 17:00 ч. в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" гр. Велико Търново Владимир Аврамов подрежда изложба по повод своята 50-годишнина. Авторът ще бъде представен от г-н Любен Генов, председател на СБХ.

Владимир Аврамов е роден на 10. 08.1970 г. в гр. Враца. Завършил е НХА ”Николай Павлович” - гр. София, специалност „Стенопис”. От 2000 г. е член на Съюза на българските художници и Международната асоциация за пластични изкуства /АИАП – Юнеско/. От 2019 г. е професор по изкуствознание и изобразително изкуство в катедра Стенопис във ФИИ на ВТУ.

През 2014 г. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” му присъжда образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Стенопис“.

Водени лекционни курсове:
Стенопис – Композиция, Декоративни изкуства, Цветознание

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:
2019 - ,,Кралят, кучето и други работи“, изложба живопис, галерия ,,Неси“, Бургас
2016 – ,,Дескрипти“ – изложба живопис, галерия ,,Нюанс‘, София
2013 – „Пространството на Владимир Аврамов - опити за визуални релации”- Исторически музей, Ботевград
2013 – Ре – изложба „Фази и фрази”, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”, Велико Търново
2013 – Изложба живопис ,,Любовта - още един поглед”, галерия “Арт 36”, гр. София
2011 – Изложба живопис ,,Адрес: Земята”, галерия “Арт 36”, София
2010 – Изложба живопис ,,Kореспонденция”, галерия “Спектър” - гр. Велико Търново
2006 – 2004 – Изложби живопис в хотел “Boccacio playa”, гр. Алкудия, о-в Майорка, Испания
1996 – Изложба живопис – галерия ”100+1”, София
1994 – Изложба живопис – галерия ”Арт 36”, гр. София, България
1993 – Изложба живопис – галерия ”Арт 36”, София
1991 – Изложба живопис – ГХГ, гр. Враца

СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ:
2018 - ,,Дуенде –тихият грохот”, съвместна изложба живопис на Мартина Караиванова и Владимир Аврамов, галерия за съвременно изкуство ,,Dorian”, Плевен
2018 – ,,Обект-медио-субект“, изложба живопис на Владимир Аврамов, Борис Желев и Мартина Караиванова, галерия ,,Финес‘, София

Проектиране и реализация в екип нa 36 църковни обекти, вкл.:

3 митрополитски катедрали (,,Свято Стефановски събор“ - Сиктивкар,Коми, Русия; ,,Свето Возкресение Христово“- Усинск, Коми, Русия; ,,Св. св. Кирил и Методий“, Ловеч, България

33 манастирски и епархийски храма в България, Гърция и Русия, сред които:
- Ресиловски манастир ,,Покров Богородичен
- Правешки манастир ,,Св. Теодор Тирон‘
- Врачешки манастир ,,Св.40 мъченици“
- Скравенски манастир ,,Св. Николай чудотворец“
- Чекотински манастир ,,Св арх. Михаил“
- Част от Варненски манастир ,,Св. Константин и Елена“
- Троице Стефано Уляновски манастир, Коми, Русия
- Храма ,,Св. Успение Богородично“ в Ботевград
- ”Вси български светии” - мемориален комплекс ”Васил Левски”, Карлово
- ,,Св. Възкресение Христово“, Халкида, Евбея, Гърция

* Реализации с екип – 13 250 кв.м.

За творчеството на Владимир Аврамов, проф. д. изк. Елена Попова пише:

От купола, de profundis

Изкуството не се обяснява. Художника – може. Понякога, частично. Защо работи в такава техника, в такива формати, защо точно този колорит, фактура, тези форми, защо това, а не онова... Сякаш е било въпрос на избор – но не е. Било е импулс, непреодолим и повторяем във времето, неповторим като пръстов отпечатък. Ако познаваме човека – частично, разбира се – добре би било да забравим това, стоейки пред картините. Познанството пречи, познанието замърсява чистия F2f досег с творбата.
И все пак. Примамливо е да пробиеш кода, да проникнеш чак до загадъчната хромозома на творчеството, оная уникалната... Задача като невъзможната теорема на Ферма (все пак доказана през 1993-а).
И така, Владо. Владо изписва църкви. Представям си го как виси най-горе, в зенита на купола, полюшва маратонки над бездната и рисува окото на Пантократора. После през него поглежда надолу, към света с безукорно подредена структура, предварително разчертан по хоризонтала и вертикала, справедлив и ясен, събрал в едно началото и края, всемирната съдба на злощастното човечество от Адама до Страшния съд. Грандиозна, страховита гледка.
После, у дома, Владо опъва малки и големи платна и се впуска в безконтролно живописателство. Без предварителни концепции, без ореоли и криле на ангели. Почти без човеци. Почти абстрактно. С перспектива, обратна на оная, куполната. Някак отдолу и отвътре, подводно и подземно, откъм корените на тревите. De profundis. Ако пък много упорстваме да издирим интелектуален подтекст, ще намерим – в дискретните визуални или вербални реминисценции от днешна Испания, същата като оная на Веласкес и Лорка с нейното неистово дуенде, отпечатано в кървавия пясък на коридата или от Русия – в снежната тромава нежност на мечките отвъд Полярния кръг или в трогателната ръкописна закана „не трогай!” върху писмото до дома... Иронията е навсякъде – една такава обичлива, без присъди. Всичко е едно, в студа всички сме еднакво мимолетни – протегнали трогателно пипалце към най-близкия източник на топлина.
В крайна сметка, „all is love”. Художникът навсякъде рисува любовта. В храма – смазващото величие на неукротимата човешка обич към божеството, с безнадеждната й вяра във взаимност. Отвъд църковните стени, в обагрените в кръв и злак пулсации на божиите твари – тромавите пориви към близост, единение, съхранение на вида…
Формулата на вечността..