С одобрението на 99 народни представители и един "въздържал се" депутатите окончателно гласуваха промените в Закона за електронната търговия, с които се предвиждат нови правила за защита на потребителите при пазаруване в интернет.

Промените в закона целят прилагане на Регламент на Европейския съюз, с който се въвеждат задължителни правила за доставчиците на посреднически онлайн услуги и търсачки. Изискванията са свързани с нелоялните търговски практики и извънсъдебното уреждане на спорове.

Една част от промените предвиждат още в офертите в електронни платформи да е задължително посочването дали даден продукт се предлага от търговец или от физическо лице, за да е наясно купувачът, че няма да може да се ползва от защита, ако не купува от търговец.

По отношение на извънсъдебното уреждане на спорове се предвиждат задължения за осигуряване на вътрешна система за разглеждане на жалби, както и необходимостта в общите условия да се посочват медиатори при уреждане на спорове.

Парламентът прие на първо четене и промени в Наказателния кодекс, свързани с киберпрестъпленията. Измененията са във връзка с процедура на Европейската комисия срещу България за неизпълнение на задължения относно атаките срещу информационните системи. Според констатациите на ЕК България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, който следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Предложените изменения на Наказателния кодекс включват и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация, с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания.