За добро или лошо, явлението няма нищо общо с цвета на Луната. То се отнася единствено до периодичността на фазите ѝ и се наблюдава веднъж на две години и половина (средно 2,7154 години). За последно наблюдавахме синя Луна на 31 март 2018-а.

С други думи – пълнолунието ще е като всяко друго, а нашият спътник ще изглежда бледосив, млечнобял или сребрист.

Повечето години имат 12 пълнолуния, появяващи се по веднъж на всеки месец, но в някои години се появяват по две пълнолуния в един месец. Тогава втората Луна се нарича „синя“.

По щастливо стечение на обстоятелствата тази година синята Луна ще се появи на небето в нощта на 31 октомври до 1 ноември, когато много страни празнуват Хелоуин и в Мексико започва Деня на мъртвите.

Както обяснява MASA на уебсайта си, определението за синята луна се появява през 40-те години на миналия век. По това време „Алманахът на фермерите в Мейн“ (най-надеждният източник на климата за всички неща в продължение на почти 200 години) предлага дефиниция на Синята Луна, толкова объркана, че много астрономи имат трудности да я разберат. За да обясни Синята Луна на ясен език, списание Sky & Telescope публикува статия през 1946 г., озаглавена „Веднъж на всяка синя луна“. Авторът Джеймс Хю Прует (1886-1955) цитира алманаха от 1937 г. в Мейн и казва: „Второто Пълнолуние за един месец, както го тълкувам, се нарича „Синята Луна“.

Това не е вярно, уверява НАСА, но поне може да се разбере. Въпреки че тази, която ще видим, не е истинска синя Луна, има луни от този цвят. Те могат да изглеждат сини само след изригване на вулкан.

През 1883 г., след земетресението във вулкана Кракатоа в Индонезия, хората казват, че почти всяка вечер можело да види Синя Луна. Със силата на изригването, подобно на 100-мегатонна ядрена бомба, облаци от пепел, чиито частици карат Луната да изглежда синя, се издигат до върха на земната атмосфера.