Великотърновският окръжен съд отхвърли като неоснователен, предявения от Георги В. В. иск против Прокуратурата на Р България.

Производство по гр. д. №881 от 2018 е образувано въз основа на предявен иск от Георги В. В. за претърпени вреди от действие на Шуменска окръжна прокуратура във връзка с повдигнати му обвинения за престъпления по чл. 252, ал. 2., пр. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (през периода от 2000 г. – до 2009 г. в гр. Велико Търново, без съответното разрешително, като физическо лице в качеството си на заемодател отпуснал парични заеми срещу лихва на физически лица, с което получил значителни неправомерни доходи – в размер на 305 790 лева) и по чл. 339, ал. 1 от НК ( придобил и държал боеприпаси без да има за това надлежно разрешително). Със същия обвинителен акт на ищеца са повдигнати обвинения и за извършени други престъпления по чл. 116, чл. 330, чл. 131 от НК. По тези обвинения Георги В. В. бил предаден на съд като е било образувано наказателно дело по описа на Окръжен съд – Шумен.  По обвинението по чл. 252 от НК лицето е осъдено на 8 години „лишаване от свобода“, глоба в размер на 8000 лв. и конфискация на част от имуществото, а по това по чл. 339, ал. 1 от НК – на 4 години „лишаване от свобода“. На осн. чл. 304 от НПК ищецът е бил  частично оправдан по първоначалните обвинения.

В исковата си молба Георги В. В. твърди, че е претърпял вреди от така повдигнатите му обвинения, изразяващи се в загуба на вяра в българската прокуратура като стожер на законността, загуба на спокоен сън, сънуване на кошмари, загуба на апетит и телесно тегло, затвореност в себе си, чувство на незащитеност и безпомощност, притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот. Тези претърпени вреди ищецът оценява на 50 100 лв. Георги В. В. моли съда да отсъди ответника да му заплати исковите суми, както и обезщетения за забава върху всяка от главниците в размер на 177 300, 85 лв.

Съдът намира предявения от ищеца иск за допустим, но неоснователен.

По делото са разпитани двама свидетели, които твърдят, че в следствие на повдигнатите обвинения, предмет на настоящото производство, публикации в медиите, последвалите проверки и претърсванията, извършени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и преживения стрес, Георги В. В. отключил заболявания, които наложили прием на лекарства – диабет, латентна туберкулозна инфекция, лумбални проблеми, болки в гърба и кръста. По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-медицински експертизи, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани. Според вещото лице липсват медицински данни, които да доказват, че лицето страда от неинсулинови тип диабет или че е възникнала латентна туберкулозна инфекция, а според изследване ищецът страда от дискова херния с давност над 10 г. с периоди на обостряне и затихване. Съдът не възприема показанията на разпитаните в рамките на съдебното производство свидетели като достоверни и счита, че не следва да ги кредитира като такива, тъй като и двамата свидетели са близки на ищеца и са пряко заинтересовани от изхода на спора. Освен това показанията са вътрешно противоречиви и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства.

Освен това в случая на ищеца са повдигнати обвинения не само за престъпления по чл. 252 от НК и по чл. 339 т НК, по които той частично е оправдан, а и такива за престъпления, които се отличават с много по-висока степен на обществена опасност и за извършването на които се предвижда наказание много по-тежко от наказанията, предвидени за престъпленията по чл. 252 и чл. 339 от НК, за които е налице и влязла в сила осъдителна присъда. Оправдателната част на постановената срещу ищеца присъда се отнася до незначителна част от повдигнатите му обвинения. Според съдът е трудно, но не и невъзможно, да се разграничи каква част от притесненията на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство са се дължали на повдигнатите му обвинения по чл. 339 и чл. 252 от НК и каква част са се дължали на останалите повдигнати обвинения.

Според съда за да бъде уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ не е достатъчно само ищецът да е доказал наличието на незаконно обвинение, последвано от оправдателна присъдата. Той е този, който носи доказателствената тежест да установи наличието на вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконното му обвинение. В случая липсват доказателства, установяващи наличието на твърдените от ищеца вреди, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен и  следва да се отхвърли като такъв.

Решението на Великотърновски окръжен съд подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

(Пълният текст на решението по делото и мотивите към него, може да прочетете, ако отворите този линк)