Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза: избрали го игумен на манастира.

В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

Църквата "Св. Богородица" във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал:

- Няма да подпиша определението на вашия беззаконен събор! Не мога да нареча горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм готов да умра за истината и с радост ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.

Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.
Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

- Нима мислиш ти - казал му императорът, - че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?

Стефан, като показал на царя една монета с царско изображение, запотал:

- Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказание?

- Разбира се! Най-строго ще бъде наказан оня, който хули царското изборажение.

- А какво строго наказание заслужава оня, който хули изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?

След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крак.

Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. В тая тъмница мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени, както и той, за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

Дохождането на св. Стефан още повече подвигнало духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кантяла от молтви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.

Преподобни Стефан бил роден в столицата на гръцкото царство - Константинопол. Родителите му се отличавали с благочестие и с любов към бедните. Имайки две дъщери, те скърбели, че Бог не им давал син, тъй като желаели да имат наследник от мъжки пол. Стараейки се да привлекат към себе си Божията милост, те правели добрини на бедните и усърдно се молели на Господа, измолвайки от Него раждането на момченце. А особено ревностно изливала сърцето си в слъзни молитви пред Бога майката на преподобни Стефан, на име Анна, подражавайки в тази ревност на съименната й майка на пророк Самуил*.

* Майката на пророк Самуил дълго време била безплодна. При евреите безплодието се считало за знак за лишаване от Божията милост и било позорно. Затова Анна със сълзи молила Бога да й дарува детенце, при което дала обет - ако й се роди дете, да го посвети в служба на Бога. Молитвата й била чута; родил й се младенец от мъжки пол, който, като дар на Божията милост, бил посветен от родителите на Бога и бил възпитаван при Иерусалимския храм. Бел.ред.

В един от петъците, стоейки на молитва във Влахернския храм*, тя обърнала взора си към иконата на Пречистата Владичица и я помолила със сълзи да й дарува син; при това тя дала обет на Майката Божия - ако молитвата й се изпълни, да принесе детето в дар на Единородния Син и Слово Божие, въплътен от Пречистата.

* Знаменитият Влахернски храм се намирал във Влахерна - местност в Константинопол, почти на самия бряг на Мраморно море. Тук имало чудотворна икона на Пресвета Богородица; тук била и нейната дреха, съхранявана в специално ковчеже, която била донесена във Византия през V век. Бел.ред.

Уморена от дългата молитва и от сълзите, тя се унесла в дрямка в храма и по време на дрямката видяла нашата Владичица, Пресвета Богородица, сияеща с неизказана красота. Небесната Царица се обърнала към нея със следните думи:

- Иди си с мир, жено, защото имаш в утробата си син, според молбата ти.

Като казала това, Владичицата станала невидима. А Анна, като се сепнала отначало от уплаха, после дошла в голяма радост и като се върнала у дома, действително почувствала, че е заченала в утробата си.

В това време, при благочестивия гръцки цар Анастасий (тук се има предвид император Анастасий II, 713-715, бел.ред.), бил избран и възведен в патриаршеско достойнство в Цариград свети Герман (патриарх Герман I управлявал Византийската църква от 715 г. до 730 г., бел.ред.). В деня на интронизацията на новия патриарх тълпи от народ се стекли в храма "Света София", за да видят новоизбрания светител. Сред народа се намирала и Анна, вече непразна, със своя мъж. В това време, докато стояла в църквата, се случило така, че патриархът минал покрай нея. Анна възкликнала, обръщайки се към светителя:

- Благослови, отче, заченатото в моята утроба!

Като я погледнал и като прозрял бъдещето с вътрешните си очи, патриархът рекъл:

- Да благослови Господ по молитвите на светия първомъченик!

С тези думи той предсказал, че Анна ще роди дете от мъжки пол, което ще бъде наречено Стефан, в чест на първомъченик Стефан. Пророчеството на светия патриарх било съпроводено и като че ли се потвърждавало от чудесно знамение: когато той го произнесъл, от устата му заедно с думите излязъл и огнен пламък, което Анна ясно видяла (както тя после казала, потвърждавайки думите си с клетва)!

Когато изминал определеният брой дни, Анна родила младенец от мъжки пол; и му било дадено името Стефан (това станало през 715 г., бел.ред.). А на вечерта на Велика събота новороденият младенец бил кръстен от самия патриарх.

В деня на своето очистване щастливата майка взела младенеца и го занесла в църквата "Пресвета Богородица" във Влахерна и като го държала в ръцете си, застанала пред честната икона на Небесната Царица, пред която преди това се молила за даруването й на син. Гледайки към иконата, тя казала:

- Приеми, Пречиста, този мой възлюбен син, когото ти ми подари; приеми този, когото още преди зачатието обещах да посветя на теб и на твоя Единороден Син. След Бога, на теб го поверявам. Ти му бъди и Майка, и Възпитателка, и Грижовница за него.

Като казала това и много друго и като се помолила пред светата икона, тя се върнала у дома си и с цялото си усърдие се грижела за своя син.

Между това, след Анастасий, на царския престол встъпил Теодосий (Теодосий III Адрамитен, царувал от 715 г. До 716, бел.ред.), а след него Лъв Исаврянин (Император Лъв Исаврянин царувал от 716 г. до 741 г. Той се наричал Исаврянин, защото бил родом от Исаврия, провинция, разположена в южната част на Мала Азия. Бел.ред.).

През цялото това време блаженият Стефан растял тялом и укрепвал духом, изучавайки божествените писания. При помощта на Божията благодат той преуспявал в разум и Божия премъдрост, понеже проявявал голяма ревност към четене на свещените книги, поучавайки се ден и нощ в Божия закон; той особено обичал да чете творенията на свети Иоан Златоуст.

В Божията Църква настъпили големи смутове заради иконоборческата ерес, най-ревностният последовател на която бил самият цар, Лъв Исаврянин. Той станал иконоборец под влияние на еврейските влъхви, за което съществува такова предание.

Няколко години преди Лъв Исаврянин да стане цар, няколко евреи, произхождащи от Лаодикия Финикийска, отишли при Изиф, един от арабските князе. Пророкувайки лъжливо и извършвайки магии, те му обещали четиридесет години живот и господство над арабите, ако заповяда в цялото си царство да изхвърлят светите икони от църквите и да ги унищожат. Изиф им повярвал и издал заповед: честните икони навсякъде да бъдат изхвърлени от църквите и да бъдат предадени на огън. Но Господ, Бог на отмъщенията, го поразил, така че той умрял, без да преживее и една година. Неговият син, като станал княз вместо баща си, искал да предаде тези магьосници на люта смърт, като лъжливи пророци; но те, спасявайки се от княжеския гняв, напуснали Арабия и избягали в Исаврия.

Веднъж те отдъхвали там около един воден извор. И ето, покрай тях минал един младеж - исаврянин на име Лъв, човек с висок ръст и много красив. Той пожелал да отдъхне до същия извор и като се отбил от пътя, седнал заедно с тях. Като по-гледнали към младежа, влъхвите започнали да му предсказват, че той ще стане цар в Гърция. Бидейки от незнатен произход и при това беден, едва изкарващ прехраната си посредством едно примитивно ръкоделие, Лъв не им повярвал. Но те настойчиво повтаряли своето пророчество, казвайки, че той непременно ще стане цар, ако им се закълне, че когато приеме царството, ще направи това, което го помолят тогава. И той им се заклел в намиращата се недалеч от това място църква "Свети Теодор" да изпълни молбата им; след тази клетва се разделили.

Скоро след това този младеж бил зачислен във войската от патриция Сесиний и тук бързо се издигнал и станал спатарий (царски оръженосец и телохранител, бел.ред.). После император Анастасий II му дал титлата патриций и го назначил за областен началник в Мала Азия. След смъртта на Анастасий за цар бил провъзгласен Теодосий, но Лъв не го признал и повдигнал въстание. По Божие допущение му се удало да свали от власт Теодосий и сам да завладее царския престол. Отначало той бил благочестив и православен цар, но после се отклонил към нечестие, защото скоро при него дошли същите влъхви, които чрез магии му предсказали царуването. Те напомнили на Лъв за неговото обещание, подкрепено с клетва, и казали, че сега е настанало времето да изпълни това, което щели да го помолят. Царят ги попитал:

- Какво искате от мен?

А те, бидейки врагове на Христа и на християнската вяра, не го помолили нито за злато, нито за сребро, нито за някакви други съкровища, но поискали той да изхвърли светите икони от Божиите църкви.

- Царю! - казали те, - ако сториш това, Бог ще съхрани царуването ти за много години, а ако не го сториш, скоро ще се лишиш и от царството, и от живота си.

Помнейки, че първото пророчество на тези влъхви - че ще получи царството, се изпълнило, Лъв се боял, че ще се изпълни и това пророчество за загубата на царството заедно с живота си, ако не ги послуша. Затова той издал указ, в който заповядал светите икони да се изхвърлят от църквите и от домовете и да се тъпчат с нозе; при това нечестивият цар нарекъл иконите идоли, а покланящите им се - идолопоклонници.

И настанал голям смут в църквата Христова, тъй като едни се подчинявали на царската заповед, изхвърляли честните икони и ги тъпчели, а други се съпротивлявали на царя и претърпели много мъки за иконопочитанието. Константинополският патриарх свети Герман също не се приобщил към царското зловерие и силно се съпротивлявал срещу нечестивата заповед на Лъв. Заради това царят с безчестие изгонил светеца от патриаршеския престол, а на неговото място поставил един свой съмишленик - еретик, на име Анастасий (Константинополският патриарх Анастасий управлявал Църквата от 730 г. до 753 г. Бел.ред.). И тогава мнозина епископи и клирици претърпели различни мъчения за това, че се покланяли на светите икони.

В Цариград, при църквата "Света София", се намирало едно грамадно здание, наричано дом на любознателността. В него от древни времена били събрани множество книги, на брой повече от триста хиляди. Заради книгите тук пребивавали много от най-учените и най-мъдрите мъже, които царят нееднократно се опитвал да отклони към своята нечестива ерес, но винаги неуспешно. Тогава той заповядал да покрият този дом със сухи клони и да го подпалят и така го изгорил заедно с книгите и с намиращите се там учени хора. А новопоставеният патриарх Анастасий, за да угоди на царя, заповядал да снемат и да хвърлят на земята образа на Спасителя, който се намирал върху медните врати при споменатия дом.

Изпълнявайки патриаршеската заповед, един воин поставил стълба и започнал да се изкачва по нея към образа с намерението да го хвърли. Но случилите се там благочестиви жени, като се разпалили от ревност по благочестието, дръпнали стълбата под него и я съборили на земята; воинът паднал, ударил се лошо и умрял. А жените бързо се скрили в църквата, където по това време се намирал патриархът, който стоял на святото място като "мерзост на запустението"*, заместила светейшия Герман.

* Изразът "мерзост на запустението" е взет от книгата на пророк Даниил (Дан. 9:27; ср. Мат. 24:15); той е отнесен към Анастасий, за да се посочи неговото недостойнство да бъде заместник на светителя Герман. Бел.ред.

Като видели патриарха, жените започнали високо да го наричат разорител на светите догмати, наемник и вълк, разпръснал овцете, а не истински пастир на стадото Христово; след това започнали да хвърлят камъни по него. Патриархът, като се изплашил, незабавно се отправил при царя и му известил какво безчестие са му нанесли жените. Разгневеният цар изпратил войници, за да накажат жените, нанесли безчестие на патриарха, и тези свети жени били посечени заради проявената ревност по благочестието. Тогава настъпила голяма скръб за православните. Мнозина от тях били затворени в тъмница и били държани в окови; други били подложени на безпощадни мъчения и били убити, а някои оставяли домовете, селата и именията си и скривайки се от ръцете на мъчителите си, бягали в пустинята.

Родителите на Стефан също искали да избягат от жестокото гонение срещу православните, за да запазят непорочно благочестието си. Те чакали само синът им да порасне, за да го посветят в служба на Бога в монашески чин, както били обещали на Майката Божия. Но при това те не искали да отдават Стефан нито в един от византийските манастири, които били препълнени с бягащи от гонителите. Предпочитали да посветят сина си на Бога на Авксентиевата планина, намираща се във Витиния и получила наименованието си от преподобния отец Авксентий, който първи се поселил там, търсейки безмълвие. Това място било уединено и отдалечено от всякакви светски вълнения. След Авксентий тук се подвизавал Сергий, ученик на Авксентий и подражател на неговото свято житие, след Сергий - изпитаният в добродетелите Вендиан, след това - блаженият Григорий, а след него - преподобният Иоан. При него родителите на Стефан довели 16-годишния си син и като поверили момъка на светия старец, го умолявали да облече сина им в ангелския образ и да го научи да служи на Бога. Като погледнал Стефан и видял с прозорливите си очи благодатта Божия в него, старецът рекъл:

- Наистина, Духът Божий почива върху този момък.

И той приел с любов блажения момък, постригал го в монашески чин и започнал да го наставлява в подвизите на безмълвното жителство.

Като приел ангелския образ, блаженият Стефан водел и ангелски начин на живот, явявайки се съвършен монах. Той не намалявал поста и молитвата, имал кротък нрав, смирено сърце, дух умилен, постоянно пребивавал в мълчание, съблюдавал чистотата на тялото и непорочността на девството, с живота си бил образец за истинска нищета и пустинническо нестяжание. Безропотно носел подвига на монашеското послушание и старателно изпълнявал всичко, което му възлагали, проявявайки усърдие във всичко и отличавайки се с трудолюбие. Водата, необходима за пиене, носели от място, твърде отдалечено от пещерата, в която се подвизавал Стефан. Той носел от отдалечени места не само вода, но и всичко друго, което било нужно, изнурявайки тялото си с непосилен труд. При това блаженият Стефан никога не се оплаквал от тежестта на подвизите, нито веднъж не възроптал, и заедно с послушанието проявявал към своя преподобен наставник нелъжлива и нелицемерна любов. А за другите му добродетели, подвизи и трудове, в които той се упражнявал още от младостта си, кой може да разкаже?

Наставникът на блажения Стефан, преподобният Иоан, като виждал усърдието му в монашеските подвизи, се радвал духом и подобно на вятър, раздухващ пламъка в тлеещите въглени, със своите боговдъхновени беседи и наставления разпалвал в сърцето на блажения желание за още по-големи подвизи за Божия слава, още по-топла любов към Него и страх Божий. При това самият той бил мъж, съвършен в добродетелите, бил изпълнен с Божия благодат и бил награден от Бога с дара на прозорливостта.

Веднъж блаженият Стефан, като изпълнил някакво послушание и като се върнал при своя наставник, видял, че той бил подпрял главата си на прозорчето на пещерата и горчиво плачел. Стефан се спрял и зачакал кога светият старец ще му преподаде обичайното благословение. Дълго стоял в мълчание, учудвайки се от горчивото ридание на стареца, без да смее да го попита за причината. Но старецът сам му рекъл:

- Възлюбени синко, ти си виновник за моята печал, за теб така горчиво плача; защото Господ ми откри, че при теб това място ще процъфти и ще се прослави, но иконоборците ще го разорят и ще го опустошат.

Като чул това от своя учител, блаженият Стефан въздъхнал тежко и попитал:

- Кажи, свети отче, всичко, което Господ ти откри относно мен; какво ще се случи с мен? И няма ли да загина, развратен от еретическото учение на иконоборците?

Старецът отговорил:

- Не, чедо мое, това никога няма да се случи с теб; но само те предупреждавам с думите на апостола: "гледай (...) колко внимателно трябва да постъпва(ш)" (Еф. 5:15); защото е писано: "който претърпи докрай, той ще бъде спасен" (Мат. 24:13).

Това и много друго изказал той на Стефан и му съобщил всичко, което щяло да се случи с него в бъдещето.

По това време умрял бащата на блажения. Като узнал за това, той взел благословение от своя духовен отец, отишъл в Константинопол и там почел с подобаващо погребение своя плътски родител; след това продал целия останал след него имот и раздал парите на бедните. Като уредил тези дела, той взел със себе си майка си и една от сестрите си (другата сестра на светеца вече била постригана в монашество в един от Византийските девически манастири) и ги настанил в женския манастир, създаден и осветен от преподобния Авксентий, който го нарекъл: "Трихинарий", тоест влакнен, космен. Това название било дадено на манастира, заради трудния и неудобен път, който водел към него, и заради тежестта на монашеския живот в него, защото манастирът се отличавал със строгостта на устава си и населяващите го монахини били длъжни да ходят облечени във власеници. В този манастир свети Стефан постригал в монашество майка си и сестра си; а самият той се върнал при преподобния си наставник и като живеел заедно с него, се упражнявал в обичайните монашески подвизи и трудове.

След като минало известно време, неговият духовният отец и учител, преподобният Иоан, отишъл с мир при Господа. Като поплакал над него, светецът отишъл да извести за смъртта му намиращите се наблизо пустинници и всички, като се събрали, с плач и ридание и с подобаващо пение предали на погребение честното тяло на преподобния Иоан. След това блаженият Стефан започнал сам да се подвизава в пещерата, бидейки на възраст малко повече от 30 години.

Като наследил пещерата на преставилия се в Господа свой свят учител и на другите, живели по-рано в нея преподобни отци, блаженият Стефан станал наследник и на тяхното съвършено, преизпълнено с добродетели житие. Затова при него започнали да идват пустинници от околните места, желаейки да живеят заедно с него и да го имат за свой наставник и учител. Към тяхното число принадлежали: Марин, мъж добър и благонравен, Иоан и Христофор, Захария, мъж благочестив и накрая, двама злобни човеци, Сергий и Стефан, за които ще стане дума по-долу. При преподобния Стефан дошли и шестима други мъже, чиито имена са записани в книгата на работещите за Христа Господа. По този начин се образувал манастир, чиито братя непрестанно се предавали на монашески подвизи, имайки свети Стефан за свой игумен. Всички изкарвали прехраната си с пот на челото и с труда на ръцете си; а преподобният Стефан владеел изкуството добре да преписва книги; като ги преписвал и ги продавал, той, по този начин, хранел себе си и другите. И Бог, Който хранел Израиля в пустинята, изпращал всичко потребно и на тези Свои раби, така че върху тях се изпълнили Евангелските слова: "първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33).

С увеличаването на учениците му блаженият Стефан видял, че безмълвието му, към което така се стремял, било нарушено. Тогава светецът повикал Марин и му поверил началството над манастира и грижата за него. А сам той се оттеглил на друго място в тази планина и си построил неголяма килия, в която и се затворил, бидейки на 42 години (това станало през 756 г., бел.ред.). Тази килия нямала покрив. Като пребивавал в нея известно време в съвършено уединение и безмълвие, светецът непрестанно беседвал с Бога, предавайки се на молитва. Но и на новото място на своето подвижничество блаженият Стефан не могъл да избегне желаещите да получат от него полза за душата си. Както не може да остане незабелязан град, който стои на върха на планината и както не може да се скрие човекът, носещ аромати със себе си, така не може да се укрие и да се скрие от хората добродетелният човек, възкачил се на висотата на съвършенството, като на някаква планина и благоухаещ с добри дела, като с аромати. Така станало и с блажения Стефан. Славата за неговия подвижнически живот се разпространила надалеч и както пчелите, летейки, се спускат към меда, така и търсещите спасение отвсякъде се стичали при преподобния, желаейки да получат назидание за себе си от поучителните му беседи и от самото му житие. Сред стичащите се при преподобния имало не само мъже, но и жени. От тях особено внимание заслужава една благородна вдовица на име Анна. Като останала след смъртта на мъжа си твърде млада и без деца, тя продала целия си имот и раздала парите на бедните. След това, като дошла при преподобния Стефан, била постригана в монашески образ и изпратена в девическия манастир "Трихинарий".