Според православната традиция днес честваме деня на свети всехвален апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Църквата го нарича „първозван”, тъй като пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Той е един от дванадесетте апостола и ученик на Иисус Христос и брат на апостол Петър. Името му често се среща в Евангелието. Там се разказва неговото житие и случката за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнеца Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.

След това отишъл да намери брат си Симон-Петър и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса и смърт.

Оттогава свети Андрей проповядвал усърдно из градовете на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Заедно със св. Йоан Богослов той посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

Старите българи вярвали, че светецът е още покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Наричали празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.”
Ето защо нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в огнището – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Легенда разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” А друга, че светецът победил мечката, впрегнал я в рало и с нея изорал земята.
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” На традиционната трапеза има предимно варива – боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, и непременно прясна пита. Битувало е интересно вярване, че на този ден слънцето помръдва „както пиле в яйце”. Някога спазвали и забраната на този празник мъжете да не подхващат рало или мотика, а жените – стан или хурка. Вярвало се, че тези, които ги пристъпят, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка стръвница, или от нейния ездач – суровия праведник свети Андрей.