"Къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари". От Свети Никола до Дядо Коледа…

Мисия

06-12-2020, 08:14

Снимка:

РИМ

Автор:

Мария Христова

Всичко от Автора

 

         Според християнския църковен канон всяка година на 6 декември се отбелязва  паметта на Свети Николай, архиепископ Мирликийски, наречен Чудотворец. В житийната литература той е представен като боголюбив и добродетелен човек, който след смъртта на родителите си раздава своето богатство на бедните и нещастни хора. В иконографията е изобразяван като беловлас старец с брада, облечен в червени одежди, който държи затворено Евангелие в ръцете си и благославя.

         Още в детството си Св. Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. Той се отказва от материалните блага и през целия си живот ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна  Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. Според едно от тях, по време на пътуването му до Божи гроб силна буря застигнала кораба и убила един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Друго поверие разказва, че когато светецът бил в морето, силна вълна пробила дървения под на лодката му. За да спаси своите спътници той бръкнал във водата, извадил един шаран и с него запушил отвора.

         Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Според преданието, заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил. Оставайки беден той не можел да омъжи трите си дъщери и решил да ги продаде в робство. Тогава светецът се намесил като хвърлил три кесии злато и спасил момичетата. Впоследствие бащата станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: „На Свети Николай Чудотворец".

         В народната култура Св. Николай е почитан като покровител на рибарите и моряците, владетел на моретата, океаните, реките и езерата. Той се прочул с чудесата, извършени за спасението на моряци и техните кораби от морските бури. Според народната вяра, когато е сърдит той може да причини силни ветрове и бури в морето, да потопи всички плавателни съдове и да удави моряците. За да не се случи това, на Никулден, където и да се намират, всички кораби и лодки спират движение. Моряците и рибарите, които са на сушата, заедно със своите семейства посещават тържествената църковна литургия в чест на светеца. Вярва се, че в лодките и  корабите трябва да се вгради икона на Св. Никола, за да издържат на бурите. С неговия лик жените излизат по време на морска буря на брега и я потапят до три пъти във водата като заклинание, за да се върнат мъжете им живи и здрави.

         Във фолклорния календар на българите празникът се свързва с настъпване на зимата. Старите хора казват: „Днес му е денят – утре снегът!“. Вярва се, че ако денят е студен и мразовит, хората ще са здрави, а идващата година ще е плодородна.

         Смята се, че ако ти предстои да влезеш в нов дом, то трябва да го направиш на Никулден. На особена почит е светецът сред момите, на които им предстои женитба – в негова чест те украсяват иконата му с цветя, а на мегдана се хващат на т.нар. „сглядно хоро”, което се наблюдава от ергените. На Никулден трябва да се съберат за първи път и младежите, които ще участват в коледарските дружини.

         В миналото, на този ден в селата се организирали чествания наричани служба, оброци, наместник. С тях светецът се почитал като семеен и родов пазител, като покровител на дома и имота. Оброчни паметници, посветени на светеца са запазени и до днес в Централния Балкан. Още от сутринта на празника младите канели своите роднини на службата, която се провеждала вечерта и на която присъствали само мъже. Като влезнели в дома, те поздравявали: „Свети Никола да ни е на помощ”, а най-възрастният от тях, разчупвайки обредния хляб над главата си, благославял: „Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!”. След гощавката, мъжете отивали в друга къща и така до сутринта обикаляли всички роднини.

         По традиция на празника задължително във всеки дом се приготвя рибно ястие от шаран, наименувано Рибник. Обикновено рибата се пълни с ориз, орехи, лук и стафиди, увива се в тесто и се изпича. Добре е да се запази костта от главата ѝ, която има формата на кръст, тъй като е смятана за особено лековита. Част от нея се пришива в шапчицата на новородено дете, за да го пази от уроки и зли сили. С нея баячките и знахарките лекуват безсънието и безпричинния плач при малките деца. Останалите кости се хвърлят в огъня или се закопават в земята. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да има пари в него през цялата година. Почитта към светеца и обредността, свързана с него, определят името на празника – Рибена черква, Рибни Свети Никола. 

         И в духа на наближаващите Коледни празници, малко известно е, че първообраза на дядо Коледа е Св. Николай. Смята се, че началото е поставено през 1626 г. от холандски калвинисти, които преселвайки се в Америка пренасят в Новия свят почитта към Св. Николай. Емигрантите постепенно започват да произнасят името на светеца, което в разговорния английски придобива звучене като Санта Клаус. Години по-късно се разпространяват и дървените фигурки на Санта Клаус. Той е  представен на фона на пълни с играчки чорапи и плодове върху камината. Така постепенно се създава новия образ на добрия старец, разграничавайки се от образа на Св. Николай. 

         На 6 декември имен ден празнуват Николай, Николета, Никол, Нина и техните производни. Името в превод от гръцки език означава "победител на народите" (от името на гръцката богиня на победата Nike (νίκη) и laos (λαός) – народ).  Освен моряците и рибарите за свой празник го приемат банкерите и търговците.

Честито на празнуващите!

 

Д-р Миглена Петкова, етнограф

Зам. директор на РИМ – Велико Търново

 



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)