По време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети.
На 15 и 22 декември 1918 г. на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович.

Четири години по-късно се състои неуспешен атентат на ВМРО срещу Райко Даскалов пред Народното събрание.
През 1934 г. Архиерейско събрание на Българската екзархия в София отхвърля предложената от Вселенската патриаршия процедура за вдигане на схизмата. След провъзгласяване със султански ферман от 28 февруари 1870 г. на Българската екзархия (върховна национална организация на Българската православна църква), Вселенската патриаршия не признава този акт. Нещо повече, на 16 септември 1872 г. тя обявява Българската екзархия за схизматична, т.е. отцепила се от нея (на гръцки схизма означава отцепление). Това поведение Вселенската патриаршия поддържа чак до 22 февруари 1945 г., когато издава специален акт (наречен томос), с който я признава за автокефална, т. е. самостоятелна, независима.
На днешния ден през 1945 г. е открито ХХVІ-то Обикновено Народно събрание. За негов председател е избран Васил Коларов - член на Политбюро на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)).
На 15 декември са родени Нерон - римски император, френският строителен инженер Александър Гюстав, Райна Кабаиванска - българска оперна певица (сопран) и други.

На 15 декември умират Никола Стоянов Михайловски - български публицист, писател и обществен деец, Васил Златарски - български историк и други.