На 25 декември 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война започва преминаването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден генерал Карцов завзема Троянския проход. На този ден през 1894 г. България се присъединява към европейската мрежа за точно време и се въвежда източноевропейското време. През 1919 на този ден във Варна с параход пристига първата група руски емигранти, а на 19 януари 1920 г. първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. Октомврийската революция през 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да напуснат родината си. През 1941 в хода на Втората световна война на 12 декември 1941 г. по решение на XXV ОНС е обявена война на САЩ и Великобритания. В отговор на 25 декември американското и британското правителство обявяват война на България. 2017 г. Жестока катастрофа, станала край врачанското село Борован, отнема живота на 5 души. До трагедията се стига след челен удар между два леки автомобила. 2010 г. По случай Коледа, на 25 декември 2010 г., децата от българското училище „Иван Вазов” (училище на българската общност в Лион, Франция) посещават част от българските семейства, живеещи в Лион, като „коледарчета“. 1988 г. В телевизионното предаване "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян е излъчено интервю с акад. Николай Амосов от Киев. Академик Амосов заявява, че най-омразният му лозунг е “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. След този случай програмата е спряна. 1988 г. Учредено е движение гражданска инициатива (ДГИ). ДГИ е едно от първите опозиционни движения в страната в края на 80-те години на ХХ в. Учредено е на 25 декември 1988 г. в Русе под името Съюз за гражданска инициатива. На 25 ноември 1989 г. прераства в национално движение. Регистрирано е през април 1990 г. Съучредител е на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989 г.). Председател е Любомир Собаджиев. През декември 1992 г. част от членовете му създават ДГИ-СДС с председател Тодор Гагалов. През 1994 г. тази формация се разцепва на две. Едната от тях остава зад Т. Гагалов, а другата избира за свои водители Лорета Николова, Станислав Икономов и Захари Кръстев. Националният координационен съвет на СДС признава ДГИ-СДС с тримата съпредседатели, но Софийският градски съд отказва да го регистрира като легитимно. То продължава своето съществуване и през юни 1997 г. избира за свой председател Лорета Николова. 1971 г. Създаден е Комитет по печата към Министерския съвет. 1956 г. В София е организирано тържествено честване на 100-годишнината на българския театър. През 1956 година в страната има 39 драматични театри, 5 опери и един оперен театър. 1954 г. Открит е Домът-паметник "Александър Стамболийски" в София. 1943 г. С военни почести е погребан поручик Димитър Списаревски. Той загива на 20 декември 1943 г. до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен бой с изтребителите на английския ген. Дулитъл, като се врязва във флагманската “летяща крепост”. Тялото на поручик Димитър Списаревски е открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 г. На връх Коледа Димитър Списаревски е погребан с военни почести в софийските централни гробища. Посмъртно е повишен в чин полковник със заповед ¹ 420/19.10.1982 г. Димитър Списаревски е български офицер (поручик) - летец, “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. Повишен в чин поручик през 1941 г. През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германския изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш. 1941 г. На 12 декември 1941 г. по решение на XXV ОНС е обявена война на САЩ и Великобритания. В отговор на 25 декември американското и британското правителство обявяват война на България. 1919 г. Във Варна с параход пристига първата група руски емигранти, а на 19 януари 1920 г. първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. Октомврийската революция през 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да напуснат родината си. Изследователите определят няколко основни руски емигрантски вълни към Европа и света, породени от тези събития. Първата вълна е веднага след Февруарската революция от 1917 г.