Велико Търново има много синове, истински герои, борци за свобода, независимост и национално обединение. Хора, за които чест, дълг, родолюбие не са били просто думи. Не са редки случайте, в които цели семейства са участвали в борбите за освобождение на българския народ. Такъв е случаят с тримата братя от семейство Михови - Димитър, Паскал и Никола, които се сражават в няколко войни и дават своя принос за градежа и укрепването на държавата ни.

Майка им Параскева е дъщеря на търновския търговец Паскал Бечев (семейството е търгувало с Виена, т.н. Беч и оттам идва презимето му), а бащата Михаил Михов, произхожда от видния род Моллови, от с. Беброво, Еленско. Mихаил е учител в Търново, както и първи подсекретар на общината. Имат две сестри Стефанка и Мария. Бащата умира рано и майката сама отглежда петте си деца.

Най-голям от братята е Димитър, който е роден през август 1884 г. Завършва Търновската гимназия с отличие. Със стипендия за талантилви младежи, учредена от търновския търговец Петър Кермекчиев, завършва френска филология в Гренобъл и немска филология в Лайпциг.  На 24-годишна възраст защитава докторска степен  към  университета в Лайпциг, Германия. Завършва и школата за запасни офицери в Княжево.

По време на Балканската война е мобилизиран като артилерийски офицер в V-и артилерийски полк – Шумен. По време на Първата световна война е секретар на българския военен аташе в Берлин и Берн. Преподавател е по чужди езици във Военната академия.

По това време Цар Борис III е слушател там и му прави впечатление високата образованост и култура на търновеца. Взема го като секретар в канцеларията на двореца. След кратко прекъсване, Димитър отново постъпва като съветник в гражданската свита на царя. Почива от инфаркт през 1935 година. Димитър Михов е женен за Божанка Москова, дъщеря на видния търновец, учител и общественик Моско Москов, който е сред създателите и секретар на Търновското археологическо дружество. Димитър и Божанка имат две деца - Людмила и Паскал. Людмила е учителка по немски език, а Паскал – юрист.  Паскал също е завършил  с отличие Военното на Н. В. училище.

Вторият брат от семейство Михови - Паскал Михов е учител и филолог. Роден е на 5 април 1887 г. Завършва  Търновската гимназия и Софийския университет, специалност филология и литература в 1915 г. Учител в Търновската мъжка гимназия. Издава различни наръчници по граматика. Води записки по време на войната, в които разказва за бойните действия. Негов е разказът „Втора дружина мина Тимок”.  Има  подготвена докторска дисертация.

По време на Балканските войни 1912-1913 г. е командир на рота в 18-ти пехотен Етърски полк. Самоубива се, след като е тежко ранен, за да не попадне в плен. Избира героичната смърт, за да не бави и да не изложи на опасност другарите си в боевете при село Горничево /под Чеган/ на 19 септември 1916 г. След двудневни боеве поручик Михов повежда контраатака на ротата си, но е ранен в двата крака. Сърбите застигат коня, на който е натоварен от верните му войници. Последните му думи, преди да се застреля, са: „Жив – никога! Но България е загубена вече за мен!” Няма съпруга и деца.

Третият брат - Никола Михов, е роден на 29.11.1891 година. Завършва Военното на Негово Величество училище. През  1911 г. е прозведен в чин подпоручик с  31-ви випуск на училището, с ротен командир подполковник Борис Дрангов. По време на Първата световна война отново е в центъра на тежки битки за превземането на една от най-добре укрепените крепости в Европа – Тутраканската. Назначен е за командир на конно артилерийско отделение.  След войната заема различни длъжности. Инструктор по артилерийската част във Военното училище, адютант на Артилерийския отдел на Министерството на войната, инспектор на артилерията. На 2 май 1933 е назначен за командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк, а на 17 октомври за командир на 3-ти пехотен полк.

И той, подобно на братята си, има и книжовна дейност. Бил е редактор на списание „Артилерийски преглед”. От 17 февруари 1937 г. до  19 април 1941 г. полковник  Михов е началник на Военно на Негово Величество училище.  На 19 април 1941 г. генерал-майор, Никола Михов  поема командването на 5-та армия, която влиза в освободения Охрид, където на  24 ти май 1941 г. командва издигането на българския флаг. От края на 1941 г. до 1942 г. е началник на Първа армия, а после е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов.  На 01.01.1942 г. е повишен в чин генерал-лейтенант. След кончината на цар Борис III е избран за регент.  Екзекутиран от „народната” власт на 1 февруари1945 година. Ген. Михов е женен е за Екатерина Цанкова от София. Имат две деца Михаил и Мария.

По-голямата сестрата на тримата братя – Стефанка, е родена през 1882 г.  Била е учителка. Омъжена е за Никола Врабчев, учител от Габрово, който умира рано. Имат четири деца – Христо, Милко, Мария и Божанка. Христо Врабчев е единственият ученик в Търновската гимназия по времето между двете войни, завършил с пълно отличие. Завършва с отличие и Военното на Н.В. училище, Римската политехника със стипендия от италианската държава с най-високия възможен успех - 110 +, след което  и специализация в Германия. Бил е инспектор на артилерията  След 1948г е интерниран  в Габрово, където  създава три завода   - за  инструменти, за пластмаси  и  за  телфери.

 Другите им деца – Милко, Мария и Божанка са съответно юрист, агроном и филолог.

Другата сестра от семейство Михови – Мария, умира при раждането на първото си дете, а съпругът й напуска Търново и не се знае нищо повече за него.

Такива са истинските герои на България. Образовани и доблестни, носещи просвета но и безстрашно воюващи за национално обединение и единение на нацията. За съжаление, неудобни на народната власт, членовете на семейство Михови са обречени на забрава десетилетия наред.

Комитет „Генерал Сава Муткуров” има за цел да възроди паметта на видни търновци, изиграли важна роля в обществено-политическия живот на страната ни. След ген. Муткуров и просветителя Георги Живков, комитетът си е поставил за цел своето дойстойно място в историята на града ни да намерят и ген. Никола Михов, и неговите братя.

Очаквайте още по темата: Говорят наследниците на семейство Михови. Вълнуващи разкази за житейски съдби, воинска чест  и много важни факти за бележитата търновска фамилия.