1952 г.
Започва съдебен процес при "закрити врати" срещу група строителни инженери, продължил до 25 януари. Обвиненията са, че още от 1945 г. в системата на железопътното строителство действа "вредителско-шпионска група", организирана от бившия министър на електрификацията и мелиорацията и на строежите и пътищата Манол Сакеларов. В този пореден "трайчокостовски" процес са осъдени 12 души: трима на смърт, а останалите – на различни срокове затвор.


1950 г.
В периода 16 – 17 януари на пленум на ЦК на БКП първият секретар на ЦК Вълко Червенков изнася доклад, озаглавен "Основни поуки от разкриването на трайчокостовската банда и борбата за нейния разгром". В работата и материалите на пленума се прокарва сталиновата теза за изострянето на класовата борба при прехода от капитализма към социализма; изисква се прочистване на партията и държавата от "буржоазните националисти", "антисъветските елементи", "титовите агенти"; търси се "врагът с партиен билет". Тодор Живков е избран за секретар на ЦК на БКП.


1925 г.
В периода 16 – 20 януари се извършват масови румънски арести в Добруджа – задържани и малтретирани са над 500 българи.


1923 г.
В периода 16 – 17 януари чети на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково, Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия.


1919 г.
В периода 16 – 18 януари в Москва под ръководството на Кръстьо Раковски се основава Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се установява в Одеса и от 1 май издава в. "Комуна".


1915 г.
Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон – първото българско дипломатическо представителство в Новия свят. Стефан Панаретов (Парашкевов) (С. П. Хаджиилиев) е дипломат, общественик, действащ член на Българската академия на науките. Роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език. След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон (1914–1925 г.). Включен е в състава на българската делегация, която подписва Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Умира на 19 октомври 1931 г.


1913 г.
В Лондон е подписан българо-румънски протокол, отразяващ позициите по Добруджанския въпрос след Междусъюзническата война (1913 г.). България е готова да отстъпи двата триъгълника по общата граница и да събори всички укрепления около Силистра.


1908 г.
Съставен е кабинет на Демократическата партия начело с Александър Малинов. Правителствената декларация от 21 април поставя на преден план конституционно-парламентарното управление, засилване на стопанския протекционизъм и социалния мир.


1907 г.
Създадена е опозиционната коалиция Патриотичен блок (демократи, народняци, прогресивнолиберали, радикалдемократи и широки социалисти).
Опозиционен блок (Патриотичен блок) е обединение на буржоазни и дребнобуржоазни партии. В него влизат Народната партия, Прогресивнолибералната партия, Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Целта на Опозиционния блок е да се бори за сваляне от власт на правителството на Народно-либералната партия (т. нар. втори стамболовистки режим – 1903-1908 г.). Престава да съществува през май–юни 1907 г. поради различия относно бъдещата форма на управление – коалиционно правителство (според радикалите и широките социалисти) или еднопартийно управление, възложено от княза (според останалите членове).


1904 г.
Приет е Закон за престъпленията, извършени чрез печата против държавния глава и семейството му.