3 март за първи път се чества във Велико Търново - velikotarnovo.utre.bg

3 март за първи път се чества във Велико Търново

03 март 2021, 07:20 | Мария Христова
  • Снимка:
    архив

На днешната дата - 3 март, българите празнуваме най-големия национален празник в съвременната ни история - Денят на Освобождението на България. На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който предвижда възстановяването на Княжество България.

Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г. на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право. У нас той е известен като Цар Освободител. Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин. На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Напрежението нараства и след дълги часове на очакване едва около 17 ч сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.

Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България - 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г.  Две години след Освобождението - през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г.

Сан Стефано днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на турския мегаполис. До преди бързото разрастване на Истанбул през 70-те години на ХХ в. Йешилкьой е малко рибарско селище. Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878) и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор. През 1912 г., по време на Балканската война, хиляди войници се разболяват от холера и са доведени в Сан Стефано. Около 3000 от тях умират и са погребани близо до гарата. В началото на ХХ век селото има предимно християнско население – гърци и арменци, което се изселва в Гърция след Гръцко-турската война (1919-1922). Селото получава настоящото си име Йешилкьой (Зелено село) през 1926 г. съгласно тогавашното законодателство, изискващо всеки населен пункт в Турция да има турско име.

В Руско-турската освободителна война участват пет държави: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Преговорите за евентуално сътрудничество между Петербург и Букурещ завършват на 4/16 април 1877 г. с подписването на две конвенции. Първата уреждала свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния, срещу което Русия се задължавала да съблюдава териториалната цялост на Румъния. По-късно Петербург не спазил тази уговорка и отнел от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като компенсация Северна Добруджа. За окончателното решение на Букурещ да подпише конвенциите допринесла и значителната безвъзмездна помощ, която румънците получили от Русия – около 1 млн. златни рубли, 25 хил. пушки, 20 тежки оръдия, снаряди, патрони, барут, коне. Първата вноска по предоставените на Румъния пари (36 788 фунта стерлинги) била дори прехвърлена през английски банки на Евлоги Георгиев, който впоследствие ги предал на Йон Брътиану. Черна гора влиза във войната с Турция още през април 1877 г. само с около 25 хил. войници с 20 планински оръдия. Белград решава да се присъедини едва след падането на Плевен (28 ноември 1877 г.) и то след 8 последователно отправяни от руската дипломация молби за намеса. Петербург предоставя и на Сърбия значителна финансова помощ от 1 млн. сребърни рубли.

 



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета