Задушница е ден, в който отдаваме почит на мъртвите. Това е древна традиция, която се спазва до днес. В църквите се провеждат специални панахиди, с което се почитат загиналите ни близки. Задушниците през годината са три – Голяма Задушница, Черешова Задушница и Архангелова задушница. Голямата Задушница се пада ден преди Месни заговезни, Черешовата след Спасовден, а Архангеловата около Архангеловден. Църквата е определила съботата за ден на покойните, затова Задушница винаги се пада в шестия ден от седмицата. Близките на починалите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за “Бог да прости мъртвите души“.

Камбаната се бие на траур, а живите близки задължително посещават гробовете на мъртвите, където оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. След което раздават подавки, в които има жито за „Бог да прости починалия“.

Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло.

Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.

От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.

И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“.

За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино.

Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

Какво не се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.