56 години от гибелта на старшина Димитър Димитров, спасил от пожар кораб и екипажа му - velikotarnovo.utre.bg

56 години от гибелта на старшина Димитър Димитров, спасил от пожар кораб и екипажа му

06 март 2021, 16:42 | Мария Христова
  • Снимка:
    архив

  • Снимка:
    архив

Днес, 6 март 2021 година, се навършват 56 години от героичната гибел на старшина първа степен Димитър Атанасов Димитров, който при възникнал пожар, с цената на живота си спасява кораба, на който служи, и живота на своите другари.

Роден в село Сушица, община Стражица, той започва наборната си служба на 23 октомври 1962 г. в школата за химици в Горна Оряховица.
След успешното й завършване е изпратен да служи като командир на отделение химици на голям преследвач на подводници тип БО с бордови № 17 в Първи отделен дивизион противолодъчни кораби (1 ОДПЛК) – Варна. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание старши матрос.
На 4 март 1965 г., по време на учение в открито море, матрос по невнимание прострелва кутия със снаряди. В погреба на кораба възниква опасност от пожар и взривяване. Гъст, отровен дим изпълва тясното помещение, където се намират оръжията и взривните материали.
В погреба слизат главен старшина Васил Вачев, старшина втора степен Васил Ангелов и командирът на отделение химици Димитър Димитров. Най-дълго устоява на задушливия дим младежът от Сушица. 
Окулярите на противогаза му се замъгляват от гъстия дим и той е принуден да го свали. Успява да открие и подаде навън димящия сандък, който е изхвърлен зад борда. 
Опасността е отстранена, корабът е спасен и продължава хода си. Заедно с него е спасен и животът на екипажа – общо 57 души.
Вдишаните отровни газове поразяват белите дробове на старши матрос Димитър Димитров. Той е откаран по спешност за лечение във Военноморска болница – Варна, но два дни след инцидента, на 6 март 1965 г., умира от белодробен оток. Погребан е с военни почести в родното си село Сушица.
С указ на Президиума на Народното събрание е награден посмъртно с най-високи държавни отличия за „спасяване на боен кораб и екипажа му”. Наградите, както и холандката на Димитър Димитров са в постоянната експозиция на ВММ. Със своя заповед от 15 май 1965 г. министърът на отбраната го зачислява завинаги в екипажа на спасения преследвач и разпорежда паметни плочи в чест на героя да се установят в родното му село Сушица и в района на рейдовия пост във Военноморска база Варна. На 6 март 1966 г. във Варна тържествено е открит паметник на Димитър Димитров. Командващият на флота присвоява на старши матроса звание „старшина първа степен”. В село Сушица родната къща на моряка е превърната в музей. Денят 4 март е обявен във флота за Ден на моряшкото другарство. През 1978 г. построеният в Русе 3240-тонен военен транспорт е именуван „Старшина първа степен Димитър Атанасов Димитров”.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета