Конституционният съд единодушно обяви за противоконституционно временното отнемане на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени глоби (пълния текст на решението виж тук).

Решението му на практика ще направи безпредметни проверките по границата за дължими пътни глоби, които МВР извършва от миналото лято, тъй като с тях шофьорите само могат да бъдат информирани колко имат да дават, но не и да бъдат задължени да го платят и спирани да напуснат страната.

Именно тези проверки насочиха вниманието към двете разпоредби в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), които днес „отмени“ КС (виж карето). Те бяха атакувани от омбудсмана Диана Ковачева, която първа изтъкна противоконституционността им.

В решението си КС пише, че отнемането на книжката и спирането на колата от движение заради неплатени глоби са обявени за принудителни административни мерки, но първо, въобще не са такива и второ – не целят безопасността на пътя.

„Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, всъщност не представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), защото не могат да постигнат целите на тези мерки“, заявяват конституционните съдии.

Те напомнят, че принудителна административна мярка е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях.

И заявяват в решението си: „Конституционният съд намира, като анализира оспорените разпоредби, че истинската  цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в  ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение“.

КС подчертава, че не всяко неизпълнение на задължение е административно нарушение, а неплащането на глобата в едномесечен срок не е въздигнато за такова.

В чл. 190, ал. 3 ЗДвП  е предвидено, че глобата се плаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. „Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок“, посочват конституционните съдии.

И заявяват: „След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения“.

Според КС законодателят е ограничил упражняването на основни конституционни права на гражданите с цел да принуди длъжниците да платят наложените им глоби по ЗДвП и така заобикаля законовия ред за тяхното събиране. И заявява:

„Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава.

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.

Според КС временното отнемане на книжката и спиране на колата от движение заради неплатени глоби „на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава“. „С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията)“, пише в решението.