Павел Серафимов доказва, че писмеността на траките е най- старата в Европа - velikotarnovo.utre.bg

Павел Серафимов доказва, че писмеността на траките е най- старата в Европа

03 април 2021, 09:00 | Мария Христова
  • Снимка:
    личен архив

Мащабно изследване за езика на траките, излязло преди дни на българския книжен пазар, ще разколебае редица исторически тези и ще ни обогати с нова информация за тази древна и могъща цивилизация, чиито преки потомци сме ние.

Вторият том на изследването „Тайните на тракийския език. Орфей проговаря“  на Павел Серафимов ще ни изпълни с гордост и увереност, че действително ние, съвременните българи, сме наследници на едни от най-старите обитатели на Европа, с дълбоки познания в областта на стопанския живот, военното дело, занаятите, изящното и монументално изкуство, лечителството и древните науки.  Цивилизация, предхождаща тази на Древен Египет, Крит и Микена, Древна Елада и Рим, оказала огромно влияние върху племената и народите на Балканите, Мала Азия и дори на Средна и Северна Европа.

И не плахо, а уверено да се гордеем като наследници на Орфей, омайвал с музиката, песните и словото си хора и животни, на гордия Спартак и на мъдреца Залмоксис.

Българският изследовател Павел Серафимов проучва близо 30 години тракийската цивилизация.

От години Серафимов живее в Холандия, където търси и намира рядка антикварна литература в подкрепа на неговите научни търсения. „В „Меката“ на специализираната литература в Холандия открих непознати и редки трудове на учени –траколози и езиковеди, които липсват в България или достъпът е труден. И те ми оказаха изключителна помощ, за да развия моите тези“, споделя той.

„От XIX в. до днес различни учени проявяват интерес към езика на траките. Благодарение на А. Фик, П. Кречмер, Вилхелм  Томашек, Д. Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев и др. са събрани солидно количество думи от речта на Орфей. Твърде малка част от тях обаче, стават достъпни до широката публика“, допълва още той.

С изключителна любов и усърдие, Серафимов издирва търпеливо „изгубените“ тракийски думи, за да докаже, че те са живи, макар и с известни звукови изменения в съвременния ни език.

Той е убеден, че езикът като нематерално културно наследство, подобно на археологическите и писмени паметници, пренася през хилядолетията българския генетичен код. В книгата си авторът отхвърля категорично наложеното схващане, че тракийският език е изчезнал, тъй като тези племена нямали азбука и изписвали с гръцки букви своята реч, както и че са бързо претопени няколко века след Христа. След дългогодишни изследвания той е категоричен, че траките не просто са имали своя азбука, но и са посочени като създатели на най-ранната писменост. И публикува сравнителни таблици на български руни,  на балканска неолитна писменост (тракийска) след открит надпис върху камък отпреди  5 хил. години преди Хр. край Първомай  и на критска йероглифна писменост, които имат удивителни сходства. Тези епиграфски паметници Серафимов сравнява със създадената доста по-късно глаголица и ни разкрива убедително влияние върху нея от античната балканска писменост.

В книгата се представят и дешифрираните графични знаци от древните писмени текстове, както и тълкуването на надписи, като авторът обобщава след откритията на други археолози и учени.

В обемното изследване от над 500 страници, съвременният българин ще узнае защо е пряк потомък на траките. Книгата отхвърля наложените още от XVIII век схващания на руски и немски изследователи, че през VII век, когато Аспарух се заселва с прабългарските племена по нашите земи, заварва елинизирано местното тракийско население. И че по-късно разпокъсани и ромеизирани, тракийски племена „безславно“ се вливат и претопяват в състава на прабългари и славяни, без да оставят следа. Тезата на Серафимов, представена още в първия том на книгата, е че в този район се събират сродни по генезис и родствени по език прабългари, славяни и траки, като доказателство за генетичната им близост е, че се консолидират и хомогенизират като народ за кратко време  (за разлика например живущите в земите на Великобритания брити- сакси, уелсци, шотландци и ирландци, които и до ден днешен са с езикови, национални и антропологични различия).

Изключително интересно за филолози, историци, археолози, научни и музейни работници, учители и преподаватели,  студенти и изкушените от най- древната ни история читатели е, да открият многобройните примери за съхранените тракийски глоси, топоними, хидроними и лични имена, преодолели исторически премеждия  през хилядолетията чрез рефлекси през старобългарския език, и достигнали до нашия съвременен език.

Читателите ще се изненадат да научат, че  думи като злато, светя, бял, бърз, земя,  път, приятен, ведър, дева, небе, млад, мъдър, радост, кос, вода, котета, река, век, са запазени в езика ни тракийски думи  с частични звукови изменения.

Числителните имена от 1 до 10, с леки промени на звуковия си състав, са използвани от нашите смели, мъдри и горди тракийски предшественици.

В ономастиката също се е наложило непоклатимото схващане, че двусъставните мъжки и женски собствени имена в българския език са преобладаващо от славянски произход. Но Серафимов е категоричен, че подобни имена с представки и наставки „рад“, „слав“, „бор“, „мир“, „мер“,  „зар“ и др.,  са местни и съществували хилядолетия, преди славянските племена да се преселят на територията на днешните български земи. 

Авторът ни показва и  непрекъсната от хилядолетия връзка чрез различни рефлекси през санкритски, славянски, старобългарски и др.,  че имената на реките Дунав, Струма, Марица, Тунджа, Места, са също от тракийски произход.

В мащабния труд е представено и тълкуването на имената на тракийските богове и нимфи с помощта на българския език.

Чрез балканските руни, открити върху древни каменни надписи, чрез топонимите, хидронимите, глоси и думи, някои от които с почти напълно запазени звучене и семантика в съвременния ни език, Серафимов очертава и етническата територия, населявана от автохтонното население на Балканите, стигащо до Мала Азия – десетките тракийски родствени племена.  И в двата тома на „Тайните на тракийския език. Орфей проговаря“, Павел Серафимов е категоричен, че тази древна цивилизация предшества античните култури на Древен Египет, на Крит и Микена, на древна Гърция и Рим.

С настоящата книга допуснатите в миналото пропуски са запълнени – представен е речник от 450 думи, както и тракийски етимологичен речник, който съдържа важна информация за дадени глоси, топоними и т.н. За търсещите истината ще е удоволствие да научат за общите белези на старобългарския и тракийския език – важни, но пренебрегнати от професионалистите данни.

Книгата е значим исторически и културологичен факт, който ни разкрива,  че не само чрез археологическите артефакти и материално културно наследство, а и чрез убедителните следи, запазени през вековете в майчиния ни език, можем да се гордеем, че сме наследници на една от най- старите цивилизации в Европа. И че в богатството на езика ни са живи чистите и благозвучни слова от магическата реч на Орфей и на мъдреца Залмоксис.

 



Коментари (2)

Потребител
Петър Станчев
Дълги години наблюдавах този изследовател, като в началото имах задръжки, но се оказа прав! Повечето му изследвания са проницателни и добре подплътени. За огромно съжаление една голяма част от българските учени нямат доблестта да си признаят грешките. Много наши колеги поддържат старото статукво, което по своята същност е категорично изградено чисто политически, на анти-българска основа и винаги е било така. Нещата се променят именно чрез хора като Павел Серафимов. Поздравления!
03 април, 13:12 ч.
Потребител
Павел Серафимов
Много хора имаха задръжки отношно вижданията ми, но в последствие, когато провериха фактите, тези скептици се превърнаха в мои приятели. Нормално е хората да се съмняват в новата информация, без значение, че тя е истина. Всеки един от нас си изгражда представи въз основа на [ още... ]
03 април, 16:05 ч.

Добави коментар

* Задължителни полета