Тази година се навършват 145 години от Априлското въстание. Затова през този месец ще ви запознаем с част от героите, дали живота си за лелеяната българска свобода.

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. В Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.

Георги Икономов е роден е на 20 април 1846 г. в град Сливен. Семейството на поп Тодор Икономов. Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Свързва се с Русенския частен революционен комитет на ВРО, основан от Васил Левски. Един от най-дейните му членове. Нему се пада жребият от името на комитета да накаже със смърт предателя Стоян Пенев, словослагател в Каравеловата печатница в Букурещ. След този случай оставането му в Русе е опасно. Комитетът го прехвърля временно в Румъния.

Според плана на БРЦК в Букурещ за Старозагорското въстнание (1875) е сред главните организатори. Командва въстаническа чета.

След въстанието емигрира в Румъния. Влиза в състава на Гюргевския комитет. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов във II-ри Сливенски революционен окръг. Добре е познат в родния си град и за да не изложи делото и себе си на опасност, се прехвърля да действа в IV-ти Пловдивски революционен окръг. Делегат на събранието в Оборище.

Известието за преждевременното обявяване на Априлското въстание (1876) в Копривщица на 20 април 1876 г. го заварва в Панагюрище. Веднага тръгва заедно с Панайот Волов и Орчо войвода за Стрелча, където участвал в едно от първите сблъсквания с турците. Командва чета заедно с Панайот Волов.

След погрома на въстанието заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов се отправя към Румъния. След предателство е ранен в Бяла и при бягството се удавя в придошлата река Янтра на 26 май 1876 г.