На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.

         Народът нарича Гергьовден „празник на празниците“. Смята го за най-хубавия, най-личния от всички празници през годината. Дори народните песни го слагат по-горе от Великден: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“. Според народното календарно време основни разграничителни маркери са дните в чест на Св. Георги и Св. Димитър. С почитането на първия светец се бележи настъпването на лятото и скотовъдната година, а с ритуалите свързани с втория се поставя началото на зимата.

         Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.

         Най-важният обред, свързан с честването на Св. Георги е кръвната жертва. Вярва се, че първото агънце е обречено на светеца, като благодарност и молба за покровителството му, за още по-голям берекет, за здраве и сполука.

         Към даровете за светеца спадат и обредните хлябове. Хлябът като цел и продукт на земеделския труд се смята за свещен. Култът към него е израз на зависимостта на човека от природата, от полето "хлебородно", от плодородието и неурожая. Нещо повече – в народните вярвания хлябът е жив и… силен, а парата, която се вдига над него, когато е горещ, е душата му. В една стара народна приказка хлябът казва: „Силен съм, защото, като ме хвърлят в земята, шест месеца лежа зарит и търпя. Сетне ме режат със сърпове (жънат), газят ме с дикани (вършеят) – аз пак трая. Карат ме на воденица и ме мелят между камъните, а аз пак се държа. На огън ме пекат и аз още търпя. Със зъби ме разкъсват и дъвчат – аз трая и продължавам да съм жив… И от силата си давам на човека – да бъде непобедим…“

         Обредните хлябове, характерни за Гергьовден се отличават с конкретна пластична украса и съответната символика. Най-често срещаната форма е кръглата, наподобяваща слънчевия диск. На този ден се правят и малки хлебчета с опростена форма на агънца и се раздават на децата в семейството. В някои краища на България се омесва хляб с форма на змия. В народните вярвания тя е пазител на водите, а „На Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица!".

            В най-общ вид пластичната украса върху обредните хлябове включва  следните елементи:

Ограда – това е парче дълго тесто, с което се опасва периферията на кръглата погача. Символизира границата между „свое“ и „чуждо“, между „културно усвоено" и „диво“, между реда и хаоса. В народните представи тя има апотропейни функции. Не трябва да е „сключена“ (затворена) – „за да могат да излизат овцете и агнетата на паша“. Пред отвора ѝ се слага фигурката на кучето или стопанина, като пазители на „имота“. В някои части на страната „оградата“ е с формата на змия (в значението ѝ на стопанин и пазител на богатствата). Тогава обръчът, който опасвал погачата е лъкатушещ или зигзаговиден.

Гегата на овчаря символизира волята на стопанина и овчарската дейност. Тя най-често затваря входа на кошарата. Прави се като извита пръчица от тесто или се сглобява от два елемента, като се цели максимално наподобяване формата на истинската овчарска тояга. Гегата се свързва и с Иисус Христос, като "пастир на човешкото стадо".

Кучето – едно или няколко (но винаги нечетен брой фигурки – 3 или 5), разположени извън оградата на кошарата. Понякога се правят като топчета от тесто, друг път представляват двойни спирали. По-рядко се използват зооморфни изображения, наподобяващи фигурата на куче, чрез плоски парчета тесто, на които чрез частично изрязване се придава формата на животните. Близо до входа на оградата се слага по-голямо „куче“, наречено „съботно“, считано за особено зорко, зло и безстрашно.

Овцете и агнетата – изобразяват се чрез многобройни топки от тесто с групирани около тях малки топчици. Всички те са разположени вътре в предпазния магически кръг – оградата, „за да не се губи стоката по дерета и храсталаци“, а да се събира на куп и да може да бъде наглеждана и опазена. Понякога гергьовската погача се украсява по различен начин – вместо наподобяване на кошара с дребен добитък, повърхността на кръга се разделял на квадрати от 8 пресичащи се тестени пръчки, а във всяко от получените квадратчета се поставя по едно разполовено топче – „да се множат овците“.

Овен – „бащата“ на стадото се изобразява като по-едро топче от тесто, отгоре на което се залепва малко топче (глава), с извита пръчица от тесто, представяща извити на горе рога.

Магаре – незаменимият помощник на овчаря, животното, което носи дисагите (с водата и храната, топлата дреха и другия багаж). То представлява най-голямото топче тесто, „прибрано“ в оградената част.

Сол– в различни краища на България върху обредния гергьовски хляб се отделя място и за безценната за живота на добитъка каменна сол. Тя се изобразява във вид на тестено квадратче, в повечето случаи плоско (изрязано с нож), което е сложено в средата на обръча, представляващ кошарата и заобиколено от „животните“.

Кръст или просфора – това са религиозните символи, чрез които се почита християнския празник. Кръстът може да е направен от парчета тесто (плоски или кръгли), а също така чрез набождане или изтегляне с две вилици. Понякога се „отпечатва“ чрез натискане с шишарка. Просфората (печат божи) се получава с натискане на резбован дървен или изработен от глина печат в средата на тестото.

Зеленина, червен и син конец – зеленината е характерна за обредните хлябове тип „кравай“, в които отворът в средата може да е съвсем малък (колкото да се закрепят няколко стръка) или по-голям – позволяващ да се наниже на гегата. Зеленината е от бодлива круша, чесън или коприва (все „враждебни“ растения) и се слага, за да бягат от овчаря и стадото му юдите, самовилите и болестите. Те, заедно с червен и син конец, които се увиват около кравая, през чиито отвор ще се направи първото доене имат предпазно предназначение – да „избодат лошите, завистливи очи, които могат да навредят на добитъка“.

            Така приготвени, обредните хлябове представляват оброк към Св. Георги за берекет, здраве и семейно благополучие.

Д-р Миглена Петкова,  етнограф, зам.-директор, РИМ – В. Търново