Плъстенето е най-старият начин за правене на тъкани, за който не трябват нито инструменти, нито оборудване. Плъстите са нетъкана материя, произведена от разчепкана овча вълна, подложена на топлина, влага и натиск или претъркване.

Най-ранното сведение за плъстени изделия в старобългарските писмени паметници се отнася към Х – ХІ в., а запазените образци са от XVІІ, XVІІІ, XІX и първата половина на XX в.

Тъй като плъстите имат изключителни топлоизолационни и влагоустойчиви качества, още в далечни времена българите ги употребяват за постелки, за езда на коне без седло (известни като „тегалтия“, „телтия“, „стеле“), за строеж на палатки при поход.

Вълната задържа въздух и водата се стича по повърхността, без да може да проникне в дълбочина.

Самото правене на плъстта се нарича „валяне“. Първият етап на обработка на вълната е пране на „серават“ вълна – заливане на вълната с топла вода, за да се изчистят органичните мазнини по нея, т. нар. „сер“. Следва изсушаване и разделяне по предназначение на качества и боядисване. След разчепкване и развлачване се приготвят „фитили“ с различна дебелина за „кроене“ и „шарене“ на плъстта „Ярината“ и „дребта“ са използват за средния слой на плъстта, настилани равномерно или правени на „къдели“, които се нареждат на няколко слоя – веднъж по ширина, веднъж по дължина, според желаната дебелина.

Плъстените изделия дават големи възможности за творчество.

Едни от най-добрите майстори на това съвременното приложно изкуство ще може да видите на Поминък, Традиции и Фолклор на НСОБ 2021, който ще се проведе от 18 до 20 юни край Петропавловския манастир.