На 14 юли 1877 г. в църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история. 1013-ма души намират смъртта си в църквата.

Преди Освобождението Гюнели махле, каквото било името на селото по време на турското робство, наброявало 120 къщи, покрити със слама. През 30-те години на 19 в. селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм.

Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били храмът да бъде вкопан в земята, да няма кубета и да се нарича „попска къща”.

Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа и черквата била готова за пет години.