На 15 юли 1895 г. бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и три дни по-късно умира от раните си.

През 1895 г. бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и два дни по-късно умира от раните си. Стефан Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик, поет и журналист. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.

След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването й от зависимостта от Русия.

Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев - Хальо. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.