На днешната дата (29 юли) през 1014 г. край с. Ключ българската войска претърпява тежко поражение от войската на византийския император Василий II. Тази последна битка, известна като битката при Беласица или битката при Ключ е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.

При поредния си поход срещу България през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред една от крепостите, издигнати от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат укреплението с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Голяма част от самуиловите воини попадат в плен.

Решен да сломи докрай българския дух след битката, Василий II прибягва до крайна жестокост, заповядвайки пленниците да бъдат ослепени, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да ги води. Войниците са изпратени при Самуил, който при покъртителната гледка на ослепената си войска починал след сърдечен удар. Заради проявената нечувана жестокост, Василий II остава в историята с прозвището "Българоубиец".