На 29 юли 1946 г. започва Парижката мирна конференция. Тя подготвя мирните договори между държавите от антихитлеристката коалиция, победителки във Втората светоювна война, и бившите съюзници на нацистка Германия в Европа - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия.

В конференцията участват представители на 21 държави. Българската делегация се възглавява от министър-председателят Кимон Георгиев, министърът на външните работи Георги Кулишев и председателят на парламента Васил Коларов. Те настояват България да бъде призната за съвоюваща страна, отхвърлят териториалните претенции на гръцкото правителство, отстояват българските права над Западна Тракия и се противопоставят на прекомерните гръцки искания за репарации.

Конференцията одобрява голяма част от разработените от Съвета на министрите на външните работи проекти. След обсъждане на останалите несъгласувани въпроси на Нюйоркската сесия на Съвета на министрите на външните работи договорите са подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Любопитен факт е, че Парижката мирна конференция е предшествана от сесия на съвета на министрите на външните работи на трите Велики сили победителки във Втората световна война - СССР, САЩ, Великобритания и присъединилата се към тях Франция в Ню Йорк , която изработва с много компромиси текста на мирните договори с победените държавни в това число и с България.

Веднага след сесията на съвета на външните министри в Ню Йорк се свиква Парижката мирна конференция, на която са поканени, изслушани и отчетени позициите на бившите съюзници на Германия и най-вече на България.

Парижките мирни договори са подписани на 10 февруари 1947 г. От българска страна под договора слагат подписите си министър председателят Кимон Георгиев и подпредседателите на Министерския съвет - Александър Оббов и Трайчо Костов. Според договора границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г.