Галерията кани великотърновци на 6 октомври от 19,30 ч. на Близък прочит II с Теодора Тотева.

Как празнува животът? Къде вечерят спомените? Какво свива гнезда в скритите белези? Има ли кой да помни телата ни? Бездетна ли е светлината?

Теодора Тотева ще даде отговорите на тези въпроси, след дълго очакване на нейното гостуване, с втората си поетическа книга „Преди тишината“ и с нови стихотворения.

***

„Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска – живее в мярата и мярата диша чрез нея. В „Преди тишината" абстрактното, високото, е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш – дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява – ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор.“

Валентин Дишев

„Движение навътре без динамика. Статично преживяване-осъзнаване. Поетът, пред който се изпречвам, е ерудиран. Познава добре историята на философията, историята на изкуството, на интерпретациите. Оттам идва лекотата на боравене с темите, на преливането им една в друга, на скачването им като съдове...“

Петрана Петрова

(Думите са посветени на „Преди тишината“.)

***

Рибари и корабокрушенци
от далечни места
правят любов
с жените по бреговете
мнозина
оставят цвета на очите си
при някоя жена,
после отплават
или създават дом;
когато се давиш в очите ми,
не забравяй:
някой е бил влюбен
преди да ги създаде.

Теодора Тотева