Без да го казва директно, Григорий руга съда, че върнал на държавата църкви в Арбанаси пред шефа на парламента и министри, възмути хиляди на площада

Митрополит Григорий озадачи властта и хиляди местни и туристи, които дойдоха на 22 март да отбележат празника на Велико Търново. Дядото изненадващо атакува медии, съд и всякакви други власти, съобщава "24 часа".

Главата на епархията избра този начин, за да изрази своето недоволство, че Върховният касационен съд в края на февруари окончателно реши, че държавата е собственик на църквите-паметници на културата “Рождество Христово”, “Св.Димитър”, “Св.Архангели Михаил и Гавраил”, “Св.Атанасий”, “Св.Георги”. От 1890 година храмовете са с държавен статут, а през 1927 г. са включени в списъка на държавните старини. Миналата година владиката предяви искове и окръжният съд във Велико Търново обяви, че трябва да се върнат на църквата. Последната съдебна инстанция обаче постанови, че ценните паметници са публична държавна собственост и отхвърли всички искове на отеца.

Без да изрича директно този казус, дядо Григорий първо говори за “мухтар медии”, които със своите “микрофонни еничари” и особено “фарисейсващите формирователи на общественото мнение”, убеждавали, че първият ден на пролетта бил голям църковен празник. Велико Търново празнува 22 март - като свой празник от 1879 г., но митрополитът очевидно приема по стар стил празника “Св.40 мъченици” на 9 март.

Два дни журналисти и филолози се мъчеха да открият произхода на думата “мухтар”. Вчера професор Иван Харалампиев от Великотърновския университет обясни, че по време на турското робство “мухтарин” са наричали българи, които са кметове, селски старейшини, градски съветници. “24 часа” пък откри в житието на Св.Серафим Соболев, че “мухтар” на арабски означава “епископ”. Проф. Харалампиев смята, че днес тази дума звучи като нещо не особено добро, но не може да вникне какъв смисъл е вложил владиката. Вероятно той е мислел за друг турски архаизъм, изпозван диалектно у нас - “мундар”, който означава нечист и мръсен човек.

В следващите изречения от словото му се напомняше, че император Иван Асен Втори е строил храмове не за музеи, което бе директен намек, че Григорий не приема църквите в Арбанаси да бъдат музеи. По-нататък дядото стигна от Иван Асен Втори до Вълко Червенков със следния преход: “ След всичко това не можем да не възкликнем: "Какво достойнство, каква чест и величие!". И след изминалите оттогава 780 години за каква демокрация ни говорят и подвеждат от Брюксел и от София дори, когато в този дори великопостен период се защитават, усърдно поливат и грижливо отглеждат милиционерските своеволия и вандалщини от времето на Вълко Червенков, идейният син и подражател на онзи Сталин от Ялта, помните ли, преди 70 години? Каква трагична разлика между величието от преди 780 години и мерзостта на запустението от преди 70 години!
Колко много ръждиви петна в калта оттогава!”

На финалата преди да честити “първа пролет”, която щяла да дойде в “социалните отношения”, той разкритикува всеки във властта, който действал от името на народа.

“Аз я виждам вече в ангелските детски очички, в тяхното будно търсене на истината и достойнството,защото достойнството на епархийския ни столичанин отлично знае и чувства, че общественото мнение не е нищо друго, освен, нека си направят сметка някои, нечий парамилиционерски или тяснополитически личен интерес, издигнат на мухтар медийния пиедестал”, завърши митрополитът.

Той беше записал своите опорни точки върху малки листчета, които се разпиляха от евангелието му. От протокола на председателя на Народното събрание помогнаха на дядо Григорий да продължи с речта на празника на Велико Търново