С подкрепата на държавата проучванията в старинния "Френкхисар" ще продължат. Преди около месец там бе открита уникална църква и гробница към нея, намиращи се в подножието на Царевец.

Държавни средства за разкопките обеща лично служебният премиер проф. Георги Близнашки, който видя находката при посещението си във Велико Търново по повод Деня на независимостта на 22 септември. Близнашки спази обещанието си и 30 000 лева вече са преведени, съобщи Общинското радио, позовавайки се на ръководителя на археологическите  разкопки проф. Хитко Вачев. Със средствата ще бъде направен ДНК анализ на скелетите на жена, погребана през ХІV век, и на мъж, погребан през ХІІІ век, както и защитно покритие на обекта, каза  Вачев. 
На двата гроба археолозите попадат още в началото на теренната си работа. Те са открити в зидана гробница в притвора на църквата. „Считам, че жената е принадлежала към висшата търновска аристокрация. Тя е погребана със златните си аксесоари – великолепни златни наушници и златен пръстен с инкрустиран аметист. Облечена е в дрехи от златотъкана материя, закопчани с едно сребърно позлатено копче”, обясни Хитко Вачев. 
При копането в притвора работниците разкриват и гроб с рядка находка. „Става дума за погребение на мъжки индивид, върху дясното ухо на когото е поставена масивна отворена златна халка, която завършва със спирала”, поясни археологът. Позовавайки се на изследване на Венецианския псалтир, направено от проф. Пламен Павлов, Вачев смята, че обецата е носена от човек, който е свързан най-малко с аристокрацията или е висш военачалник. „Ще изследваме ДНК, за да установим какви са отношенията между знатната дама и въпросния военачалник. Имам сериозни основания да докажа, че са свързани с българския царски двор”, каза проф. Хитко Вачев. Днес под главата на погребания излезе и керамична тухла със старобългарски надпис. Предстои текстът да разчете проф. Казимир Попконстантинов. 
Два стенописни слоя от XIII и от XIV век са открити от началото на разкопките в храма. Намерени са над 700 фрагмента от мозаечно изображение на Богородица, изработено по византийската традиция със стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Според Вачев манастирът, строен през втората четвърт на ХІІІ век, е един от Богородичните манастири около Велико Търново.